Гласуването на поправките в Конституцията на Руската федерация започна на 25 юни и продължава до 1 юли. Предложени са промени в 22 члена, като руснаците могат да гласуват само за или против всички едновременно.
Промените вече бяха одобрени от Думата, от Съвета на федерацията, от регионалните парламенти и от Конституционния съд, пише в свой обзор за "Дойче веле" Иля Ковал.
Досегашните мандати на Путин се нулират
Най-дискутираното нововъведение е нулирането на президентските мандати на Владимир Путин. Инициативата за това бе на депутатката от "Единна Русия“ Валентина Терешкова. А самият Путин се съгласи да нулира мандатите си, ако получи подкрепа от Конституционния съд и от руските граждани.
Според сегашната правна уредба, държавният глава има право на два последователни управленски мандата - но не еднократно. Путин веднъж вече използва тази вратичка, когато през 2008 година - след изкарани два президентски мандата - за кратко си размени мястото с тогавашния министър-председател Дмитрий Медведев. Следващият руски държавен глава ще има право само на два мандата. За Путин обаче това не важи, тъй като с позволените два нови мандата той ще има цели шест и ще може да управлява страната чак до 2036 година.
Същевременно руският президент в бъдеще ще има повече власт, а премиерът и правителството – по-малко. В Конституцията ще се появи уточнението, че президентът не просто ще има право да председателства заседанията на правителството, но ще ръководи неговата работа. Министър-председателят на свой ред вече няма да определя основните насоки в работата на кабинета, а само ще „организира“ работата – в съответствие с поръките на президента.
Освен това държавният глава ще може да назначава и да освобождава редица министри, и най-вече силовите – т.е. на отбраната, на вътрешните и на външните работи, на извънредните ситуации и на правосъдието. Останалите ще бъдат предлагани от премиера за утвърждаване от депутатите.
И съдиите ще зависят от президента. Той например ще може да инициира уволнението на съдии от Конституционния и от Върховния съд, включително на председателите и техните заместници. Досега държавният глава имаше само правото на назначения.
Русия и международното право
По инициатива на Путин в Конституцията ще бъде включен регламент, който ще позволява на Русия да не изпълнява решенията на международните органи. За целта Конституционният съд, който в бъдеще много повече ще зависи от президента, ще трябва да ги обяви за противоречащи на руския основен закон. За момента такава норма съществува по отношение на решенията на Европейския съд за правата на човека.
Все пак формално приоритетът на международното право се запазва и руснаците ще могат да се обръщат към международните органи за защитата на своите права. Т.е., ако не получа справедливост в руските съдилища, те ще могат да се жалват пред Европейския съд по правата на човека.
Новият конституционен орган – Държавният съвет
В Русия ще се появи нов конституционен орган – Държавен съвет. Той ще се формира от президента, а членовете му ще определят вътрешната и външната политика. Това не е съвсем нова инстанция, но за момента тя изпълнява само съвещателни функции и няма реална власт.
Подробности за работата на Държавния съвет засега няма (преди приемането на съответния закон), но се предполага, че Путин ще го оглави след като напусне президентския пост.
По решение на Путин, в Конституцията ще бъде записано, че Русия е правоприемничка на Съветския съюз. Отделно е отбелязано, че държавата „почита защитниците на Отечеството“ и „гарантира защитата на историческата истина“.
Путин настоява също така в основния закон да се впише не само защитата на суверенитета и целостта на Русия, но и поддръжката на сънародниците зад граница. Държавата заявява готовността си да отстоява техните права и да защитава интересите им.
Целия анализ четете в Investor.bg.
Снимка: БГНЕС
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК