Лидерът на опозиционната Демократическа партия Драган Джилас и кмет на Белград беше свален от поста след петчасови дебати на извънредно заседание на Общинския съвет в Сърбия. Причината е, че Джилас е обвиняван от Сръбската прогресивна партия и нейният партньор в правителството - Социалистическата партия, че по негово управление столицата е затънала в дългове.Този ход може да се окаже прелюдия към предсрочни парламентарни избори, коментира Reuters.За отстраняването на Джилас от поста гласуваха 60 от общо 110 души в градския парламент.Кметът на Белград се избира от градския парламент с мнозинство от гласовете и може да бъде сменен по всяко време, ако коалицията вътре в парламента се промени. Джилас управляваше с подкрепата на социалистите. Около 1,7 милиона души от цялото население на Сърбия (7,3 млн. души) живее в столицата.Със своя бюджет от един милиард долара и общественото си значение кметският пост често е използван като коз при преговорите за коалиции на национално ниво. "Ясно е, че моето отстраняване няма нищо общо с това, което постигнахме през последните пет години. Това е политически отговор на изказването ми, че страната се плъзга към диктатура и еднопартийно управление", каза Джилас пред журналисти преди заседанието на градския парламент.Той коментира още, че най-важното е градът да остане със същите приоритети и се закани отново да бъде кмет на Белград след шест месеца. От миналата година страната се управлява от коалиционно правителство между Сръбската прогресивна партия на президента Томислав Николич и Сръбската социалистическа партия на премиера и вътрешен министър Ивица Дачич.Джилас беше избран за пръв път за кмет през 2008 г., а в началото на 2013 г. стана лидер на опозиционната Демократическа партия. На този пост той замести бившия сръбски президент Борис Тадич.Мнозина анализатори се опасяват, че страната върви не само към политическа, но и към икономическа криза. Без дълбоки реформи и решителни мерки за икономии Сърбия може да се окаже на ръба на неплатежоспособността. Ако не се намалят драстично държавните разходи, дефицитът в държавния бюджет може да надхвърли 8% от БВП.Съществуват и други обстоятелства в Сърбия, които напомнят за гръцката драма. Държавните предприятия работят на загуба, субсидиите и пенсиите са раздути, а укриването на данъци - широко разпространено