Гениите, които не помним

Галилей, Нютон, Дарвин, Менделеев, Айнщайн, Стивън Хокинг: всеки съвременен ученик знае тези имена и, поне приблизително, какъв е приносът им към човешкото знание. Но покрай прочутите гиганти има и немалко фигури, които са потънали в забрава - макар че и те имат огромна заслуга за преуспяването на нашия вид. Ето десет учени, които заслужават повече признание, отколкото са получавали досега.

Епидемиологът: Джон Сноу

През XIX век все по-интензивната световна търговия превръща холерата от локално заболяване в Индия до поредица от смъртоносни глобални пандемии.

По същество холерата е възпаление на тънкото черво, причинявано от бактерията Vibrio cholerae. Тогавашната медицинска наука вярва, че заразата се пренася по въздуха, чрез т. нар. "миазми". Но през 1854 един английски лекар на име Джон Сноу се захваща да изследва географията на поредната епидемия в лондонския район Сохо и накрая успява да проследи всички случаи до една улична помпа за вода на Броуд Стрийт. Сноу изказва теорията, че заразата се пренася по воден път при контакта между питейни и фекални води. Всички авторитети я отхвърлят и му се подиграват, но накрая местните власти все пак затварят съмнителната помпа. Болестта веднага утихва, но все още възгледите на Сноу не се приемат. Едва 12 години един от основните му опоненти при поредното огнище прави експеримент, който потвърждава правотата на Сноу.

Убеден вегетарианец и въздържател, Джон Сноу е също един от бащите на съвременната анестезиология, пионер в проучването на възможностите на етера и холорофрма като упойки.

Научният метод: Нилс Стенсен

Останал в историята и като Никола Стено, този златарски син от Копенхаген е сред първите модерни учени в историята. Вместо да следва мъдростта на Аристотел, Питагор и другите древни авторитети, както се прави през Възраждането, той вярва единствено на собствения си опит и на потвърждаването на теориите чрез експерименти. Подобно на повечето учени от втората половина на XVII век, и Стенсен е енциклопедист, със съществен принос в области като анатомията, геологията, стратиграфията, палеонтологията. Но вероятно най-значимата му идея е, че вкаменелостите, смятани дотогава за екзотични скални породи, са всъщност останки от живи организми. На базата на това му схващане ще работят по-късно Джеймс Хътън, Чарлс Лайъл и самият Чарлс Дарвин, бащите на днешното ни разбиране за еволюцията.

Големият взрив: Жорж Льометр

Повечето учебници свързват теорията за разширяващата се Вселена с американския астроном Едуин Хъбъл, който я доказа чрез наблюдения (затова и основните й постулати се наричат Закон на Хъбъл и Константа на Хъбъл). Но всъщност тази теория е не само публикувана, но и доказана години по-рано от един католически свещеник от Белгия, на име Жорж Льометр.

Льометр не смята, че теоретичната физика и религията си противоречат - просто не се пресичат. За негово нещастие революционната му идея е публикувана през 1927 в едно белгийско списание, слабо популярно извън страната. Едва през 1931 идеите му са преведени на английски, и то без тази част, която би отнела славата на Хъбъл - пословично скромният Льометр сам я изрязал от превода, за да не повтаря нещо, което англоезичният свят вече знаел. По-късно той допълнил теорията си с идеята за Първичния атом, от който е възникнало всичко, и предположил, че скоростта на разширение на Вселената всъщност се увеличавала - нещо, което бе потвърдено през 2011 и донесе на  Пърлмутър, Шмид и Рийс Нобеловата награда. Днес спокойно можем да наречем Жорж Льометр бащата на теорията за Големия взрив, която вече е общоприета във физиката.

Впрочем през 60-те папа Пий XII провъзгласява теорията на Льометр за доказателство за съществуването на Бога-творец, но свещеникът-физик му изпраща писмено възражение и призив да не смесва вярата и науката. Законът на Хъбъл днес официално се нарича Закон на Хъбъл-Льометр.

Антибиотиците: Норман Хийтли

Всеки ученик ще ви каже, че Александър Флеминг е откривателят на пеницилина, първия антибиотик в историята. Но не всеки знае, че откритието е било случайно - съдържащата антибиотика плесен просто нападнала една от бактериалните култури на Флеминг, докато той бил ваканция. Или че самият откривател дълго време не вярвал, че от откритието ще има практическа полза, защото производството на пеницилин в достатъчни количества изглеждало много мъчна задача.

Флеминг изцяло я оставил на колегите си Хауърд Флори и Ернст Чейн, с който по-късно си поделили и Нобеловата награда. Но понеже по правилник наградата може да се дели най-много на три, бил пренебрегнат четвъртият човек с решаващ принос: Норман Хийтли. По онова време младши сътрудник на Флори, тъкмо Хийтли измислил начините пеницилинът да се пречисти и да се произвежда в големи количества. Но чак през 1990 приносът му бе признат официално. От 40-те години до днес антибиотиците са спасили стотици милиони животи.

Тайните на ДНК: Роузалинд Франклин

През 1953 година Франсис Крик и Джеймс Уотсън публикуваха структурата на ДНК - несъмнено едно от най-великите открития на ХХ век, което заслужено им донесе и Нобеловата награда. Но до труда на Уотсън и Крик едва ли щеше да се стигне, ако не бе Роузалинд Франклин.

Английски молекулярен биолог и химик, Франклин използва методите на рентгеновата кристалография, за да покаже за пръв път структурата на ДНК. Още през 1951 тя създава работни модели на структурата, но не желае да ги публикува, докато предположенията не бъдат доказани. Крик и Уотсън са запознати с работата й и дори я цитират в бележка под линия към труда си. Но когато през 1962 са номинирани и печелят Нобеловата награда, Роузалинд вече не е между живите, отнесена от бързо развиващ се рак на яйчниците (вероятно свързан и с честата й работа с рентгенови лъчи). Нобеловият комитет не допуска посмъртни номинации.

Последната работа на Франклин е посветена на полиовируса - изследване, което после дава основа за ваксината срещу детския паралич. А през 1982 нейният колега и протеже Арън Клъг печели Нобелова награда за разработките в областта на кристалографията - награда, която щеше да е и за Франклин, ако беше жива.

Еволюцията: Алфред Ръсел Уолъс

Еволюцията чрез естествен подбор е идея, която днес свързваме преди всичко с Чарлс Дарвин. Но всъщност теорията е едновременна разработка на двама души, не на един, и в началото самият Дарвин я е публикувал като съвместен труд със своя позабравен днес колега.

Името на този колега е Алфред Уолъс: британски изследовател и натуралист, който сам, независимо от Дарвин, стига до идеята за естествения подбор. Докато за трудовете на Дарвин ключово се оказва плаването му с кораба "Бийгъл", и особено престоят на островите Галапагос, за Уолъс решаващият материал е натрупан по време на пътешествията му из днешна Малайзия. Уолъс дори изпраща на Дарвин заключенията си, а последният ги отпечатва заедно със своите размишления по въпроса, преди през 1858 да обобщи идеите във вече изцяло авторския си труд "За произхода на видовете".

Една от причините Уолъс днес да е забравен е, че навремето той не разполага със средствата да отпечатва трудовете си в достатъчен тираж. "Малайският архипелаг", неговият дневник от пътуването из Югоизточна Азия, е признат за най-доброто природонаучно описание на XIX век. А колекцията му от пеперуди и бръмбари и до днес е изложена в лондонския Музей на естествената история.

Кръвопреливането: Чарлс Дрю

В някои популярни статии може да прочетете, че Чарлс Дрю е откривателят на кръвопреливането - което далеч не е вярно. Първото успешно кръвопреливане (между кучета) е осъществено още през 1665 от Ричард Лоуър в Англия. Първият успех при хора е на Джеймс Блъндъл през 1818, а след това десетки други учени дават своя принос, за да се превърне кръвопреливането в онази надеждна животоспасяваща операция, каквато е днес.

Заслугата на доктор Дрю, афроамериканец от Вашингтон, обаче също е голяма: в продължение на десетилетия той работи за популяризирането на тази практика, за разширяването на обхвата й и за създаването на професионални кръвни банки (самият израз "кръвна банка" е негово творение). През Втората световна война Дрю е начело на кампанията за доставяне на кръв до бойните полета и косвено е отговорен за спасяването на десетки хиляди животи.

По ирония на съдбата Чарлс Дрю умира през 1950 от загуба на кръв и други наранявания при тежка катастрофа в Северна Каролина.

Небостъргачите: Фазлур Хан

Мнозина могат да претендират за званието "най-велик архитект на ХХ век" - като се започне от Льо Корбюзие и Франк Лойд Райт, и се приключи със съвременни гении като Рем Колхаас и Норман Фостър. Но твърде малко хора знаят името на Фазлур Хан, а именно той е човекът с най-голям принос за външния вид на днешните ни метрополиси.

Фазлур Рахман Хан е роден в Дака, днешен Бангладеш, но като студент печели стипендия и заминава на специализация в САЩ, където остава да живее. Наричат го "Айнщайн на структурното инженерство" - именно той измисля тръбния дизайн, върху който са построени почти всички съвременни небостъргачи. Негова е конструкцията на Сиърс Тауър, която в продължение на четвърт век бе най-високата сграда в света. Хан е и пионер в разработването на системите за компютърно-подпомогнат дизайн, или CAD. В това отношение всеки днешен архитект и строителен инженер му е длъжник.

Произходът на човека: Реймънд Дарт

Изисква се не само висок интелект, но и доста смелост, за да се изправиш срещу общоприетите схващания. Австралийският антрополог Реймънд Дарт разполага и с двете. През първата половина на ХХ век в антропологията господства схващането, че човекът се е появил в Евразия. За което уж свидетелстват находките на ранни човешки вкаменелости от долината Неандер в Германия та чак до остров Ява в днешна Индонезия.

Но Дарт, който по това време работи в Южна Африка, се сблъсква с неимоверно древен детски череп, който не принадлежи на примат. При него гръбнакът влиза в черепа в дъното, вместо отзад, както е при шимпанзетата. Каквото и да е било съществото, на което е принадлежал, то е ходело изправено. Дарт го нарича Australopithecus africanus и днес този вид е признат за пряк потомък на човека, живял преди 2 до 3 милиона години. Но навремето тази теория скандализира маститите имена в Европа, начело със сър Артър Кийт. Трябва да минат над три десетилетия, преди те да признаят грешката си и да потвърдят мнението на Дарт, че прародината на човека е именно Африка.

Краят на глада: Норман Борлог

Той е носител на десетки награди и медали от над 20 различни държави, и като капак има Нобелова награда за мир. Благодарение на научния му принос поне един милиард души са пощадени от глада. Но въпреки това днес името Норман Борлог едва ли говори много на обикновения читател.

Роден в Айова като потомък на норвежки емигранти, Борлог завършва ботаника със специалност патология на растенията. Полезните му изобретения са над дузина, но най-прочута е т. нар. пшеница-джудже - кръстоска с къси стъбла, които не полягват при дъждове или просто от тежестта на класовете. В региони като Мексико, Индия и Пакистан подобрените от Борлог сортове правят истинска революция - на субконтинента например добивът на пшеница се удвоява само за пет години след масовото им въвеждане през 1965. Днес този период се нарича от историците на науката "Зелената революция". Но самият Борлог в речта си пред Нобеловия комитет предупреди, че това е само "временен успех в борбата срещу глада и лишенията, който ни дава малко време за отдих".

Автор: Калин Ангелов

Снимки: Архив

Материалът е публикуван в бордното списание на Bulgaria Air

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК