Най-страшните пандемии в човешката история

"Eпидемия с невиждана ярост в човешката история" и "въпрос на физическо оцеляване": чухме такива приказки дори от официални и отговорни лица. Но без ни най-малко да подценяваме степента на опасност днес, летвата в класацията на най-страшните епидемии е вдигната толкова високо, че едва ли Ковид-19 с неговата смъртност (между 0.5% и 2% според различни експерти) ще може да я доближи.

Дори в съвремието изпитахме доста други напасти с по-зъл характер: при зловещия SARS от 2003 смъртността бе 10%; не толкова популярният MERS, или камилски грип, все още се вихри из Близкия изток и отнася една трета от заболелите (34% смъртност); при Ебола смъртността според някои епидемиолози е 40%. 

Разбира се, днешната пандемия има други начини да се окаже най-страшната в историята:  като предизвика паника с тежък икономически ефект и нарастващо разделение в обществото. Но нека се абстрахираме от това и видим кои са пандемиите с най-много жертви. 

Атинската чума - 430 година преди Христа

Склонността да се обявява всяко текущо бедствие за "най-страшното в историята" явно не е нова: Тукидид го прави още в древността по повод на голямата чума в Атина, наричайки я "толкова голяма и страшна като заплаха, че в човешката памет няма сравнима с нея". 

Съвременните учени все още спорят около точната природа на това заболяване - теориите включват една шарка, тиф или дори антракс. Известно е само, че е дошла в Атина от пристанището Пирея, вероятно с хранителните доставки. По онова време Атина е във вихъра на Пелопонеската война срещу Спарта, и е близо до окончателната победа. Но болестта убива между 75 000 и 100 000 души, разрушава напълно обществения ред и в крайна сметка дава успеха на спартанците.

свързани

"Историите ON AIR": Вирусите

Азиатският грип - 1957 - 1958

Още един вирус (този път H2N2), дошъл от Китай. Според експертите е пренесен върху хората от дивите патици. За кратко заразата стига до Хонконг, Сингапур и САЩ, а до 1958 почти не остават незасегнати държави. Грипът е особено опасен за възрастните хора. Повечето изчисления сочат около 1.1 милиона жертви по цял свят. Заразата е овладяна едва след създаването на ваксина. 

Десетилетие по-късно идва и Хонконгският грип (H3N2), мутирала форма на Азиатския, която също успява да убие около един милион души през 1968-1969.

Третата холерна пандемия - 1846 - 1860 година

Холерата - възпаление на тънкото черво, предизиквано от бактерията Vibrio cholerae - е позната от векове и дори е загатната в древногръцки съчинения. Но до началото на XIX век тя се среща само в делтата на река Ганг в Индия. След това обаче нарастващата световна търговия започва да я пренася и в нови земи. Първата епидемия започва през 1817 и обхваща останалата част от Индия, Шри Ланка, днешните Бангладеш и Мианмар, Филипините и Близкия изток. През следващия век ще последват още шест големи разпространения на холерата, от които вероятно най-страшна като брой на жертвите е третата, в средата на XIX век. Тя обхваща няколко континента. Само в Русия загиналите са над един милион души.

През 1853-54 болестта убива над 10 000 души само в Лондон. Тогава един английски лекар, на име Джон Сноу, проследява географското разпространение на случаите и стига до заключението, че бактерията се пренася чрез замърсена вода. Това помага неимоверно в борбата с болестта, макар че ще последват още няколко големи пандемии. България е най-силно засегната от шестата, през 1910-1911.

Антониновата чума - 165 - 180 година

Известна още като чумата на Гален, по името на прочутия древногръцки лекар Клавдий Гален, който я е описал детайлно. Ако се съди по това описание, всъщност не ставало дума за чума като бубонната, а по-скоро за едра шарка. Заболяването било пренесено от римските легионери, връщащи се от Месопотамия, и скоро от него всеки ден в Рим умирали по около 2000 души. Жертва най-вероятно е паднал и съимператорът Луций Вер. Чумата носи неговото и на другия съимператор Марк Аврелий фамилно име - Антонин. Противно на легендите, самият Марк Аврелий вероятно се е споминал не от епидемията, а от естествени причини. 

На Гален принадлежи често цитираният и през Средновековието съвет как да се справяме с чумата: "тръгни рано, замини далече, върни се късно". 
Много историци са категорични, че Антониновата чума нанася тежки поражения на търговията на Рим с Далечния изток и в Индийския океан, и в крайна сметка полага началото на упадъка на империята.

Третата чумна пандемия - 1855 година

Свикнали сме да свързваме бубонната чума с мрака на средновековието, но всъщност последната голяма пандемия се случва в средата на XIX век. Както и при повечето други глобални пандемии, произходът й е в Китай, от провинция Юнан. През 1855 обаче болестта стига до два от най-големите градове, Хонконг и Гуанджоу, и чрез техните търговски пристанища се разпрострира до Индия, Русия, Южна Африка, Южна Америка, Калифорния и дори Флорида. Жертвите според повечето оценки са около 12 милиона в глобален мащаб.

По това време обаче медицинската наука вече е достатъчно напреднала да се разгадаят механизмите за разпространение и Третата чумна пандемия дава безценна информация на учените. Благодарение на което до четвърта пандемия не се стига.

свързани

"Историите ON AIR": Война на вируси

Колумбовите зарази - 1492 - 1548

Това всъщност не е една пандемия, а множество: след откритията на Колумб европейските завоеватели пренасят в Новия свят заболявания като едрата и дребната шарка, срещу които местните жители нямат естествен имунитет. Последствията са катастрофални. Според много учени в първия половин век след Колумб болестите заличават 90% от местното население в Централна и Южна Америка (или между 40 и 60 милиона души).

На остров Испаньола (днес поделен между Хаити и Доминиканската република) при първото идване на Колумб живеели около 60 000 души. 15 години по-късно били оцелели едва 500. Шарката е и главната причина Ернан Кортес с едва шепа хора да успее да покори и унищожи могъщата империя на ацтеките. 

Испанският грип - 1918 - 1919 година

Отслабеното от недоимъка на военните години население става лесна жертва на вируса H1N1 (много близък до онзи, който предизвика свинския грип през 2009). Грипът заразява около 500 милиона души - над една четвърт от цялото население на планетата по онова време, и убива между 17 и 50 милиона души, повече от всички жертви по време на Първата световна война. За разлика от сегашния случай с Ковид-19, особено уязвими са младите хора.
Впрочем названието "испански" е във висша степен несправедливо.

Според различните теории епидемията тръгва или от северен Китай, или от една британска военна база във Франция, или от американския щат Канзас. Повечето държави обаче налагат строга цензура върху всякакви новини за болестта и затова медиите за пръв път започват да съобщават за нея в Испания, където цензура няма.

Юстиниановата чума - 540 - 542 година

През първата половина на VI век император Юстиниан се опитва с добър успех да възстанови величието на някогашната Римска империя. И обществените му реформи, и военните му кампании се увенчават с успех. Но около 540 година с доставките на египетско жито идва пренасяната от плъхове чума, която саботира плановете му. Болестта бързо опустошава Константинопол, където според изворите убива по 5000 души дневно, и в крайна сметка оставя населението на столицата наполовина.

След това плъзва из Балканите, достигайки и много по-отдалечени точки на Европа. По днешни изчисления жертвите на Юстиниановата чума са между 25 и 100 милиона души - наистина значима част от световното население в онази епоха. Някои историци виждат в тази пандемия решаващия фактор, направил възможни големите арабски завоевания през следващото столетие. "Юстинианова чума от VI-VII век на практика изпразва Балканския полуостров за идването и заселването на българите", твърди историкът проф. Иван Илчев.

"След нея нямаме чак толкова силни епидемии. Голямата чумна епидемия в Западна Европа през XIV век тук също се усеща, но не толкова силно, колкото в Италия или Франция. При нас голямата епидемия е по времето на Юстиниан".

Черната смърт - 1347-1351 година

Все още не знаем с пълна сигурност какво е причинило най-големия катаклизъм в познатата история, но повечето специалисти вярват, че става дума за бактерията Yersinia Pestis, която се пренася от бълхи по плъховете и предизвиква бубонната чума. Предполага се, че пандемията през XIV век започва някъде из Китай или днешен Киргизстан. След това по Пътя на коприната се пренася до търговските пристанища на Кримския полуостров, откъдето в края на 1347 генуезките кораби го пренасят до Месина в Сицилия.

В следващите четири години Черната смърт достига и до най-отдалечените краища на континента и изтребва между 30 и 60 процента от европейското население. В глобален мащаб жертвите се оценяват между 75 и 200 милиона души. На Стария континент обезлюдяването взема такива размери, че променя самото устройство на обществото: селяните и работниците стават толкова редки и ценни, че господарите започват да се надпреварват за привличането им.

Това е началото на края на феодализма. 

В българската историография ролята на Черната смърт дълго се пренебрегваше, поради липсата на достатъчно извори. " За Византия, България, Сърбия и за Балканите въобще няма такива извори. Но знаем, че чумата върлува по тези земи, и е просто безумие да се смята, че тя не нанася същите поражения, както в Западна Европа", смята историкът проф. Христо Матанов.

В съчетание с опустошенията от множеството граждански войни във Византия, чумата обезлюдява драстично българските земи и отваря пътя на османските нашествия.

Автор: Калин Ангелов

Снимка: Уикипедия

Материалът е публикуван в бордното списание на Bulgaria Air

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК