Когато терористите от ИДИЛ атакуват публиката на рок концерт в зала "Батаклан" в Париж през 2015 г., Жорж Салинас губи своята дъщеря, а Аздин Амимур – своя син. И двамата са на 28 години.
Синът на Амимур – Сами, е един от тримата нападатели, убили Лола и още 89 души на концерта. Той е бил застрелян от силите за сигурност, преди да детонира експлозивите, прикачени на неговата бронежилетка.
След кървавия терористичен акт в "Батаклан", той става председател на асоциацията на жертвите на нападението. Това е и причината Аздин Амимур да го потърси.
"Поех инициативата, изпратих на Жорж Солинес имейл и с нетърпение чаках отговора му с известно опасение. Накрая получих отговор, той ми зададе въпроса, защо искате да ме видите? Обясних му, че искам да споделя тази скръб с него и да му кажа, че не сме семейство на терористи", казва Амимур.
Салинас разкрива, че първоначално му е било трудно да приеме мисълта да се срещне с бащата на един от убийците на дъщеря му.
Преди да попадне в мрежите на джихадистите Сами бил отличен студент по право с обещаващи възможности за кариера, но всичко това приключило, когато напуснал колежа и станал автобусен шофьор. По-късно синът на Аздин заминал за Сирия, като обяснил, че ще работи за хуманитарна организация, но впоследствие родителите му разбрали, че това не е така.
Серията срещи и разговори между двамата мъже ги довежда да идеята да напишат обща книга, в която да потърсят отговор на въпросите, които ги тревожат.
В творбата им - "Все още имаме думи” Амимур пише писмо до загиналата дъщеря на Жорж, а Салинас - до сина на Аздин.
Въпреки благородните подбуди на двамата мъже, проектът предизвика противоречиви реакции във френското общество.
Вижте още във видеото
Снимка: БГНЕС
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК