[related_articles]
Повече от три десетилетия Чернобил е символ на потенциалната опасност от атомната енергия. Най-тежкият ядрен инцидент в историята имаше опустошителен ефект върху околната среда в Украйна и Беларус.
Едно поколение по-късно обаче природата и хората се адаптираха по някакъв изненадващ начин, пише Алекс Торнтън на сайта на Световния икономически форум.
Събитията от 25-26 април 1986 г. са добре документирани, въпреки съветската тайна по време на Студената война. Тест за безопасност се е провалил, довеждайки до експлозия в четвърти реактор и пожар, който бушува повече от седмица.
Изпуснат е облак от радиация, който се разпространява първо в местната атмосфера, а после и над голяма част от Европа. Оценено е, че отделеният радиоактивен материал е бил 400 пъти повече от атомната бомба над Хирошима.
31 човека загиват непосредствено в резултат от експлозията или от остра лъчева болест. Трудно е да се оценят всички жертви на аварията, но според Световната здравна организация броят им ще достигне 4000 в резултат от облъчването и последвалите ракови заболявания.
Беше въведена 30-километрова забранителна зона, която доведе до евакуацията на стотици хиляди хора, повечето от които така и не се завърнаха. Десетки градове и села бяха изоставени.
Ефектът върху местната среда бе катастрофален. Близкият горски район стана известен като „Червената гора” заради ръждивия цвят на игличките, падащи от мъртвите борови дървета. Това все още е едно от най-радиоактивните места в света. Животните и растенията претърпяха мутации, потиснат растеж и поведенчески аномалии.
Днешен Чернобил обаче е далеч от представата ни за пустош.
Увреденият реактор бе първоначално покрит от огромен бетонен саркофаг, за да се спре изпускането на радиация. През 2016 г. бе изграден нов щит – най-голямата подвижна стоманена структура в света – който представлява гигантски хангар върху цялата централа. Вътре в него работниците продължават да обезопасяват мястото. Те наблюдават радиацията, като планират да премахнат саркофага и да отстранят ядреното гориво.
В района се завърнаха туристите, макар че са държани настрани от най-радиоактивните точки. Всяка година идват десетки хиляди души, за да видят руините на изоставените градове.
Срещу старата централа соларни панели произвеждат електричество, достатъчно да захрани 2000 апартамента. Това е колкото икономически проект, толкова и знак за възстановяване и ново развитие за местните хора, пише Investor.bg.
Това възстановяване е най-видимо в природата. Въпреки че животните и растенията в забранителната зона все още носят белезите на радиацията, животът намира начин да се приспособи. Например жабите в зоната са по-тъмни, което може да има даде допълнителна защита срещу радиацията.
В действителност част от забранителната зона се превърна в убежище на биоразнообразието. Изследователите откриха нарастваща популация на кафяви мечки, рисове, европейски бизони и коне на Пржевалски. Неочакван страничен ефект от евакуацията на хората в областта е възникването на своеобразен резерват за диви животни.
В резултат на всичко това някои учени достигат до два извода. Първо, животните и растенията са може би по-устойчиви на радиацията, отколкото първоначално се смяташе. И второ, последиците от най-голямото ядрено бедствие може да се окажат по-малко вредни за природата от ежедневната човешка дейност.
От вас зависи дали ще приемете това като надежда или като предупреждение за нашето влияние върху планетата, завършва Торнтън.
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК