Рождество Христово, наричано още Коледа, е един от най-големите празници в християнския свят. В България той е продължение на Бъдни вечер, наричана в някои райони на страната Малка Коледа, Кадена вечеря, Вечерня и Неядка.
На 24 декември, преди да бъде наредена празничната трапеза, стопанинът на къщата запалва бъдника - отсечен ствол от дъбово, брястово или крушево дърво. С бъдника разбърква огъня.
Вярва се, че светлината и топлината на бъдника символизират не само раждането на Иисус Христос, но те са и причина на празничната трапеза на Бъдни вечер да гостуват мъртвите предци и самата Божия майка, за която се нарича и първия къшей при разчупването на празничния обреден хляб.
"Традициите и фолклорът е по-мощното, а освен това по-истинското. Църковните обичаи са по-книжовни, по-скоро те двете са се оплели в едно и това наричаме фолклорно християнство. Църквата не е много съгласна с това, но често си мълчи", обясни в "България сутрин" фолклористът Георг Краев.
Според него до голяма степен този тип празничност се изнася от поп културата, която прави опит да ни подскаже какъв е оригиналът на празнуването, а по-късно дори го заменя.
"Самата телевизия ни задоволява кефовете. Поставя началото на традиции дори", допълни Краев.
Той разясни, че в селската култура най-важното е плодородието на стоката.