Статистиката показва, че в България дишаме най-мръсния въздух в Европа, което ни коства 2 години и половина здраве.
"В момента в София фините прахови частици са 28-29 микрорама на кубичен метър. Допустимият формат за 24 часа е 50 грама, така че не се очаква да се превиши. През последните няколко дни условията са благоприятни, единствено в кв. "Надежда" е имало превишаване - около 1,1 над 50 микрограма", обясни пред Bulgaria ON AIR инж. Валери Серафимов.
Най-високо замърсяване има през месеците декември и януари, тъй като тогава са най-неблагоприятни метеорологичните условия. Тогава масово се изгарят твърди горива, транспортът също помага за повишаване на мръсния въздух.
"Замърсяването е точково явление, тоест ние можем да говорим за замърсяване, но трябва да знаем и какво е средното ниво на един индивид. Трябва да помислим и за индивидуалните мерки на хората, които горят твърди горива вкъщи", обясни пулмологът Александър Симидчиев в "България сутрин".
Директорът на дирекция "Климат, енергия и въздух" към СО Теодора Полимерова обясни, че проблемът с качеството на атмосферния въздух занимава обществеността на глобално ниво и с него се борят както властите в Париж, Лондон, така и ние в София.
"В случай на прогнозно превишаване, което нямаме днес и утре, се предприемат конкретни мерки. Една част са насочени предимно към гражданите - към промяна на манталитета и на собственото поведение, а именно екологосъобразен транспорт и отпление. Също засилени проверки с КАТ и РИОСВ по пунктовете за вторични суровини", обясни Полимерова в студиото на "България сутрин".
Ивайло Хлебаров от сдружение "За земята" коментира, че от влизането ни в ЕС България не покрива нормите за фините прахови частици и сме в нарушение от 2007 г., за което вече сме и осъдени.
По неговите думи мерките, които предприема всяка следващата програма, трябва да доведат в най-кратък срок до премахване на това нарушение, но това не се случва. Той обясни, че България за разлика от другите държави е подложена на много по-високи концентрации на замърсяване, така че трябва да полага по-големи усилия, за да се справи с проблема.
"Направихме национално проучване. 55% от интервюираните хора смятат, че замърсеният въздух носи сериозни здравни последици. 22% от тях нямат мнение, тоест не знаят. Ако искаме те ясно да се ангажират с подмяната на собствения начин на отопление и с мерки, които зависят и от тях, защото не са само административни, хората трябва да имат много повече информация относно здравния ефект на замърсения въздух", категоричен беше Хлебаров.
Гледайте видеото с целия разговор.