Освен празник на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" днешният 24 май е специален с това, че през 2018 се навършва кръгла годишнина от предложението през 1878 г. да бъде основана градска библиотека.
Едва месец след Освобождението е бил необходим на българските управници да вземат решение, че за да е силна и просперираща България, ѝ е нужно развитие на културата и създаване на книжовен храм. За 140 години Националната библиотека е събрала милиони книги, документи и безценни съкровища.
"Писмеността, културата, духовността са онова, което прави народността, това което е. Ние сме това, което сме благодарение на нашата култура! Празник на писмеността нямат много народи. Затова трябва да ценим цялото си книжовно наследство такова, каквото е", казва Александър Мошев, архивист в "Български исторически архив".
А то е оцеляло през вековете заради хора като Александър, пазители на безценни книги, ръкописи и документи.
Сред хилядите древни ръкописи, писания датиращи от 10 - 11 век, богатството на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" се разкрива в едно от най-значителните за българския народ и духовност произведения. През 1765 г. Софроний Врачански прави прави първия препис на "История славянобългарска", а детайлите, качеството и прецизната изработка не позволяват на времето да го докосне.
Тайните на Националната библиотека се съхраняват в повече от 1 млн. и 600 хил. документа от българската история. Документи от национално значение!
Вижте повече в репортажа на Петьо Атанасов!
Снимка: Facebook