Печелим или губим от смяната на часовото време? Води ли превъртането на стрелките до опасност за нашия организъм - много въпроси, отговори на които вчера Европейският парламент търси.
И 384 депутати гласуваха "За" премахването на лятното часово време, но самото му изпълнение още изглежда далечно.
В студиото на "България сутрин" изпълнителният директор на Националния кардиологичен институт доц. Сотир Марчев разказа историята на смяната на времето, като преди това посочи 3 лесни стъпки, с които да бъдем по-щастливи:
"Първо, научете се да казвате "Не" на всеки, който иска да ви загуби времето за негови си цели. Второ, спете повече - безплатно е, удължава живота и щастието, намалява вероятността за инфаркт и инсулт. И трето, хранете се по-бавно!"
Гостът на телевизията разказа предисторията на идеята времето да се сменя.
Всичко започнало в момента, когато се появява ЖП транспортът.
Преди това в цял свят, а и в нашите земи, всяко населено място си имало собствено време. Но след влизането в употреба на влаковете, най-малко заради разписанието им, поредният турски султан въвежда единствено часово време за цялата Османска империя.
"И така си живеех щастливо в детството си и в младостта си до 1979 г., когато партиите казаха: "От 1 април сменяме времето!" Влязохме в този експеримент и Европейският съюз продължи традицията", разказа доц. Марчев.
Според PR експерта Ани Алашка от Българската стопанска камара, трябва да се направи допитване до хората да спре ли смяната на времето.
"Очакването ми е да няма повече такова. А върху какво ще се фиксираме - само лятно или само зимно часово време - е въпрос на допълнително решение", отбеляза Алашка пред Bulgaria ON AIR.
Тя бе категорична, че тази промяна пряко влияе върху здравето на хората.