Какво се случи 28 години по-късно? Минахме ли през Прехода или още сме там някъде из него?
"От 10 ноември 1989 г. много неща се промениха. Ние имаме свобода на словото, можем да пътуваме – ето 2 милиона българи са извън страната. Не знаете какво е да нямате достъп до Западна Европа. Но нямаме отношение към миналото. Не се покаяхме и разграничихме от него. Хем се отричаме от миналото, хем все повече изпитваме соц.-носталгия и я обожествяваме", отбеляза писателката Теодора Димова в студиото на "България сутрин".
Според нея хората от нейното поколение изпитват голяма горчивина, тъй като еуфорията около 10 ноември била огромна тогава, а се оказало, че наивността им е граничила с глупост. "Разбира се, че Партията нямаше да се откаже от властта толкова лесно. Като общество ние нямаме чувството, че сме единни и, че вървим в една посока. Не сме солидарни един към друг. Свикнали сме, че другият е лош и, че ако напишем донос, то партията ще ни възнагради. Тези привички ги предаваме и на децата си", сподели Димова пред Bulgaria ON AIR.
По линия на новите десни обединения, авторката подчерта, че е крайно време нещо смислено да се случи.
"Разпадът вдясно е убийствен. Политическите сили там трябва да намерят сили и да съживят обществото, но вече времето на митингите отмина и никога няма да се върне. Не знам каква е точно болестта на дясното", посочи тя.