След аварията в "Топлофикация София" отношение трябва да вземе на първо място Столична община, а след това КЕВР и неправителствените организации. Това коментира бившият член на ДКЕВР (сега КЕВР) Еленко Божков в предаването "България сутрин".
Богомил Николов от "Активни потребители" добави в студиото на Bulgaria ON AIR, че от Асоциацията са предложили на Комисията неустойката към потребителите, останали на студено, да бъде фиксирана сума, вместо да се изчислява и нищо да не бъде ясно. По памет той цитира, че настояват за първите 24 часа - компенсацията да бъде 30 лева, а след това по 20 лева на всеки започнати 12 часа.
По думите на Божков мрежата и абонатните станции се подменят от 1996 г. Основен проблем обаче остават вертикалните щрангове.
"Преди три години беше предприета мащабна проверка, която не завърши по особено добър начин, защото администрацията, която се занимаваше с това нещо по един или друг начин беше отстранена. Установиха се много нередности, имаше и подготвени актове. Когато се подмини състава на Комисията, не бяха реализирани като наказателни постановления", коментира още той.
Необходими са конкретни, точни и ясни действия по отношение на проверката и изпълнението на лиценза, смята той.
"В състава на Комисията, в който бях, се подготвиха едни промени в общите условия, които трябваше да наложим, с които "Топлофикация София" не се съгласиха. В крайна сметка нещата увиснаха. Ако сте забелязали - от есента на 2014 г. досега няма проверки в "Топлофикация София" по отношение на изпълнение на лицензионните условия, по отношение на работа и на финансовите условия", отбеляза Божков.
И според Николов най-работещото решение у нас си остава подмяна на вертикалните щрангове с хоризонтални.
"Защото освен, че аз като потребител, ще знам какво съм изразходвал, защото ще имам собствен индивидуален топломер, който се намира на площадката на етажа, както и "Топлофикация" ще може да спира индивидуалните топломери на хората, които не искат да плащат", поясни той като добави, че за това се изисква инвестиция.
По думите му ценообразуването трябва да има повече перспектива, да е по-дългосрочно и на по-дълги периоди. Това дава повече възможност за прогнозиране и планиране, смята още той.