fallback

Aкад. Юлиан Ревалски: Държавата отделя само 0,25% от БВП за наука

Трябва да има сериозно проектно финансиране, подчерта той за Bulgaria ON AIR няколко часа преди да встъпи в длъжност като председател на БАН

05.12.2016 | 09:36 Автор: Ирина Георгиева

Парите, които в момента държавата отделя за наука, са 0,25% от БВП, а според Лисабонската стратегия до 2020г. трябва да достигнат до 1,5%. Това коментира в предаването "България сутрин" акад. Юлиан Ревалски, който днес ще встъпи в длъжност като председател на БАН.

"Държавата е приела европейските тенденции, където е казано, че публичното финансиране трябва да се увеличава и съгласно Лисабонската стратегия трябва да достигне до 1,5% до 2020 г. В момента не можем и да си мечтаем за това понеже е една четвърт от процента", обясни акад. Ревалски.

Трябва да има сериозно проектно финансиране, подчерта акад. Ревалски. Той отчете, че в Бюджета за 2015 г. - 42% е проектното финансиране, тоест по-малко от 60% е публичното финансиране, което идва по линия на бюджетната субсидия. 

В момента има напрежение в БАН, както и призиви за протести, но се надявам на решение, коментира акад. Ревалски. Припомняме, че недоволството е предизвикано от това, че мнозинството в НС не се съгласи да даде 10 млн. лева увеличение към парите на БАН, въпреки че Бюджетната комисия му даде зелена светлина.

"В мотивировката за тези 10 млн. лева не е имало искания за заплати. Било е за приоритетно субсидиране на младите учени, докторанти, за осигуряване на условия за труд", обясни акад. Ревалски.

Броят на учените е под критичния минимум сравнено с другите страни и от ЕК препоръчаха увеличаване на техния брой, заяви акад. Ревалски, по повод информация, че в БАН може да има съкращения.

Учените в БАН са сред най-високо квалифицираните специалисти в България, а техният труд е признат в международен план, посочи акад. Ревалски. Той подчерта, че те не искат да просят, а тази седмица предстоят срещи с НС, с МС и с Президентството.

"През 2009 г. бяхме единствената организация, която осъществи международен одит. Като следствие от него имаше едно преструктуриране, при което от над 60 институтите станаха 42. През времето, което след това последва течеше също една вътрешна структурна реформа. Не можем да кажем, че не правим реформа в БАН. Същевременно никога не сме казвали, че с тази реформа спира всичко и край повече нищо няма да се прави", посочи той.

Нещата се развиват, светът е динамичен и ние сме готови да видим какво трябва да се прави, категоричен е акад. Юлиан Ревалски.

 

fallback
Още от България сутрин
fallback