свързани

От ГЕРБ искат повече млади на ръководни места в БАН

Румен Гечев: Младите учени от БАН са под финансов риск

Скандал в парламента заради парите за БАН и Софийския университет

Науката трябва да е приоритет в страната. Доцентите от Българската научна академия (БАН) взимат около 620 лв., професори около 713 лв., а асистенти и главни асистенти - около 500 лв.

Това посочи в интервю за Bulgaria ON AIR директорът на Института за ядрени изследвания и енергетика доц.д-р Димитър Тонев по повод искането на учените за по-достойно заплащане на техния труд.

По думите му тези пари са нужни на Академията, най-малко за да изпълни законовото изискване за заплатите на учените.

"Надявам се да се намери процедура тези 10 млн. да дойдат в Академията. Не е добър сигнал за учените, че мнението на парламента се сменя на 4 часа. Изискванията са за нормални заплати. Нужни са средства и за апаратура. Академията не разчита само и единствено на бюджета, но са ни необходими значително повече средства за заплати", уточни д-р Тонев и допълни, че ако  се стигне до протести, целта им ще е да се докаже, че БАН е една от най-важните институции в страната. 

В студиото на "България сутрин" акад. Стефан Воденичаров пък оцени изказването на Менда Стоянова, че учените просят, като обидa. 

"Финансиране продължава да няма и обяснението е, че тези учени просят пари, защото не могат да спечелят европейски проекти. Ако някой ви каже, че наука се прави с европейски пари,това е лъжа. Това е само глазурата на тортата, основната част идва финансирана от държавата", поясни акад. Воденичаров.

По думите му някой сектори в БАН получават високо европейско финансиране, но това не се отнася за всички спектъри и подчерта, че се създава се настроение, че всичко пред българската наука е уредено и наредено.

Акад. Воденичаров, чийто последен работен ден като председател на БАН е днес*, каза още, че с предвидения бюджет голяма част от учените ще са на ръба на минималната заплата, след като тя бъде увеличена в началото на 2017 г. 

"В този момент протести няма да имат добър резултат. Учените имат друг начин да покажат своето поведение чрез резултати", каза още академикът.

Той е категоричен, че реформи без финансова подкрепа не могат да станат. 

"Има голям  научен потенциал. Всеки един учен е експерт, но ако продължават управляващите да не обръщат внимание на бъдещето на страната и на нуждата от експерти, нещата няма да бъдат много положителни. Ние губим информационна банка от хора, които излизат от активния живот. Трябва това да спре и да им се даде шанс", заключи акад. Стефан Воденичаров.

* Акад. Стефан Воденичаров работи в Института по металознание при БАН от 1969 година. Бил е негов заместник-директор 4 мандата,  директор на института е от края на 2007 г. Избран е за председател на БАН с 4-годишен мандат на 3 декември 2012 г.