Опцията "не подкрепям никого" в бюлетината за президентските избори е противоконституционна. Това заяви социологът Юлий Павлов в България сутрин като се позова на Член 93, ал. 3 от Конституцията, според който: "Избран е кандидатът, получил повече от половината действителни гласове, ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели."
Според него тази графа е излишна в смисъла, в който е въведена и ще се окаже капан за избирателите. По думите му тази възможност е опит на политиците за измама да ги примамят да гласуват.
Социологът посъветва избирателите да си дадат гласа за някой "по-малък" кандидат, вместо да се възползват от опцията, за да бъде отчетен гласа им.
Той коментира и методиката за определяне на резултатите от избора за президент и вицепрезидент според ИК. Според него тя също е противоконституционна, но въпреки това ЦИК ще работи по нея. В Конституцията ясно е посочено, че се смята спрямо действителните гласове, обясни той.
Действително опцията "не подкрепям никого" няма да се счита за действителен глас, което е много спорен момент, коментира политологът Димитър Ганев. Той е притеснен от факта, "че някой отива да гласува и това се счита за недействителен глас".
В ефира на Bulgaria ON AIR се включи и политологът Петър Чолаков, според който Конституционният съд трябва да се произнесе по казуса с тази опция, въпреки че този въпрос първо трябва да стигне до него. Той прогнозира, че начина, по който се изчислява, ще породи въпроси и според него резултатите ще бъдат оспорвани.
Димитър Ганев смята, че не всички, които отидат да гласуват, ще са наясно с тази опция. Според него тя е политическо застраховане и ако набере популярност може да има голяма изненада.
"Политическата технология, която стоеше зад това решение беше следната - да не се концентрира някъде протестният вот в определена формация или в определен кандидат, който да застраши подреждането, което имат към този момент", обясни Ганев.
Изненада може да има, ако процентът на тези, които са посочили, че "не подкрепят никого" е много висок, смята Чолаков.
"Проблемът, според мен е различен - тази опция ще се отчита само практически при изчисляването на активността. Това е нещо, което може да обезкуражи част от избирателите, защото ако това не е един шамар в лицето на статуквото, тогава изглежда, че това е безсмислено като опция", коментира Чолаков.
По думите му към момента има очакване за активност около 57%. На друго мнение обаче е Ганев.
"Много съм скептичен. Имайте предвид, че при социологическите изследвания, когато се запита респондента дали ще гласува на тези избори, я има така наречената "престижна опция" - много хора казват, че ще упражнят правото си на глас, но в изборния ден не го правят. Традиционно социологическите проучвания излизат с по-високи проценти от реалното гласоподаване", обясни той и добави, че на тези избори не вижда сериозен субект, който да може да повлече сериозна активност след себе си, да изкара нови гласоподаватели.