Голямата базилика в Плиска е символ на връзките ни едновременно със Запада и с Изтока. Това обясни директорът на НИМ проф. Божидар Димитров. Преди дни стана ясно, че Ватиканът дарява 5 хил. евро за реставрацията й.

"Написах писмо до папата, в което му обясних стойността на тази църква и въобще за християнския свят, а не само за българския. Тя става мощен разсадник на християнство, тъй като около нея е изграден огромен манастир, където се преписват на старобългарски език богослужебни книги и се разпращат по нашите мисии не само в България, а в Русия, Полша и Чехи. Имаме български епископии там до края на X век, но оцелява само Руската", обясни проф. Димитров.

В края на всеки месец проф. Димитров публикува в сайта на НИМ списък с дарителите за реставрацията на Голямата базилика. По думите му като се изключи премиерът Бойко Борисов и парите от държавния бюджет, които към момента са около 900 000 лева, сред дарителите има не само бизнесмени, а и обикновени българи.

Дарения са дали д-р Галя Колева и д-р Спиридонов, който живее и работи в Швейцария. Проф. Димитров обясни, че те например всеки месец отделят около 10% от заплатата си и я изпращат за реставрацията. Средства са дали още бизнесмените Стефан Шарлопов, братя Диневи, Добри Христов и т.н. Най-високата сума - 50 000 лева, дарена от българин, работещ и живеещ тук, това е шефът на Инса Ойл, който е католик. Има дарение и от български турци, макар че е мюсюлманин.

Според проф. Димитров няма разделение сред археолозите по повод реставрацията. По думите му проектите са направени от двама от най-известните български архитекти в тази област.

Миналата година патриарх Неофит отслужи тържествена литургия в Голямата базилика по случай 1150 години от покръстването на българския народ в съслужение с епископи на тринайсет православни църкви и в присъствието на Президента, Премиера, царя. Преди това Варненският митрополит Йоан покръсти четиринайсет деца от околните селища, а тази година - осем. Правят се вече и тайнства, добави проф. Димитров.