Критично високи нива на корупция у нас отчете Центърът за изследване на демокрацията в единадесетия си доклад по темата. Какво показват последните данни на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (БОРКОР)?
"В рамките на периода от 2013 до 2016 година ние сме изследвали 167 законопроекта, направили сме 500 антикорупционни предложения, от тях към настоящия момент в Министерския съвет (МС) на дебат са минали 331, като 148 са приети", заяви председателят на БОРКОР Елеонора Николова в предаването "Сутрешен блок".
Тя посочи, че Центърът всъщност прави оценка на въздействието: "Всяко наше становище, което ние отправяме към МС, изследваме всички факти и обстоятелства, които водят до натоварване на потребителя на законите с препоръка за много ясни текстове за отпадане на регулации, такси, данъци и други тежести на бизнеса, които водят до корупционни практики".
"Най-добрият способ за справяне с корупцията е наказателният способ. Ние сме се присъединили през 2006 година към Конвенцията на ООН срещу корупцията и там има един член 20 - инкриминиране на необяснимото богатство. Тоест, когато един държавен служител демонстрира стандарт и имущество, които в никакъв случай не съответства на доходите му, това да бъде въздигнато в ранг на престъпление. Когато това се случи в България, можем да се похвалим с успех", каза още Елеонора Николова.
По отношение на данните, представени от Института за изследване на демокрацията, според които най-високите проценти на податливост към корупционни практики бележат именно 1990 и 2016 година, Николова коментира, че от Центъра са посочили, че 22,2% от респондентите отговарят позитивно на това дали са участвали в корупционна сделка или на тях им е поискан подкуп.
"Те тръгват с предпоставка за население над двадесетгодишна възраст - 5 милиона и 900 хиляди. Трябва от тази цифра да се извадят социално слабите, безработните и голямата армия на пенсионерите. Хората, които могат да участват реално в корупционна сделка намаляват, което значи, че интензитетът на тези сделки там е висок", пресметна тя.
За нашумелия през изминалата седмица термин "завладяване на държавата", свързан с обслужването на частния сектор с определени законопроекти, Николова каза, че това не е нов термин, появил се е в края на 90-те.
"Това е термин от западни наблюдатели, които видяха пороците в трансформацията на тоталитарни държави към демократични. През това завладяване на държавата те дефинираха и поръчаното законодателство", обясни тя.
"През законодателството и регулациите, когато определени икономически групировки се поставят в една приоритетна позиция, там имаме изкривяване на пазара, липса на свободна пазарна конкуренция, което е контрапродуктивно за една млада демокрация", допълни Николова.
По думите й за западната демокрация корупцията не е чуждо явление, "но когато икономиката ни е все още слаба, а демокрацията все още е крехка," корупцията нанася поражения върху централната администрация, свободния пазар, рефлектира и в увеличаване на престъпността.
На въпрос дали ще реши проблемът с корупцията антикорупционният закон на Меглена Кунева, Елеонора Николова отговори: "Нямам маркери, по които да мога да предвидя какво може да се случи след пет години, когато ще се прави такава оценка на въздействието. Във всички случаи има желание да бъде приет, но все пак това са административни мерки в голямата си част. В една част говорим за гражданска конфискация, но не говорим за наказателно преследване, което българските граждани очакват".