Археологът проф. Васил Николов разказа, в Сутрешния блок на Bulgaria ON AIR, за селищните могили и прото-градовете на Европа.
Той сподели за двете постройки в Слатина, които наскоро бяха открити."В края на седмото хилядолетия пр.Хр. на българските земи се развива общество, култура, която можем да определим като цивилизация. Нещо, което не сме си представяли до преди няколко години", посочи гостът.
По думите му тези обекти са емблеми на българската праистория по нашите земи. "Вече можем да говорим за първата европейска цивилизация, която се развива на Балканите. Тук са корените на европейската цивилизация", заяви проф. Николов.
Според него можем да говорим за живот на брега на Слатинска река още около седмото хилядолетие. "Явно цялото селище около реката е било с огромни постройки, които са на разстояние 35м. Нещо, което не можем да си представим, защото не е типично за онзи период", разказа професорът.
"В Европа по това време все още няма нищо. Няма земеделци, няма скотовъдци", каза Николов. По думите му най- ранните земеделци, идвайки от Азия се заселват именно в тази територия. "Тук започват да се развиват самостоятелно и изграждат една култура в рамките на около две хилядолетия", обясни археологът.
Цивилизацията, която се развива през каменно- медната епоха, е носител на няколко технологични революции. "Културата се развива и в Тракия и днешна северна България. Именно заради едно природно чудо, каквото е солницата, центърът на тази цивилизация от шестото хилядолетие, се премества към морето, в рамките на Провадинска река. Именно там се намира най- старият солодобивен център", разказа още професорът.
По думите му всичко се дължи на солта, защото тя е изключителна суровина и разменно средство. По отношение не селищната могила в Провадия, археологът сподели, че тя е около 9 м.,а целият комплекс е около 22 м. висок. "Започнахме да проучваме надгробната могила и там попаднахме на каменните стени", допълни той.
Очаква се създаването на туристически информационен център.