fallback

Парите за просвета трябва да се повишат: Това е проблем от национална сигурност

Заплатите в академичната сфера също трябва да се увеличат, коментираха Найден Зеленогорски и Вили Лилков

23.06.2016 | 09:17 Автор: Ирина Георгиева

Трябва да работим за повишаване на средствата за образование. Това коментира депутатът Найден Зеленогорски от ДБГ в Сутрешния блок на Bulgaria ON AIR. Той коментира, че е присъствал на учителския събор и вицепремиерът Меглена Кунева, която е и просветен министър, е заявила в речта си, че "трябва да работиМ за 10% увеличение на заплатите в учителската сфера".  По думите му това е било и цитат от колективния трудов договор в системата на образование. Тоест между "ще работим" и новината "ще се увеличават с 10% заплатите" има голяма дистанция, посочи той.

"Понеже участвах в преговорите за съставяне на това мнозинство и на това правителство, много ясно си спомням как в точка 8.1 на Управленската програма ясно сме поели ангажимент и сме го подписали, че всяка година средствата за образование ще нарастват и номинално и като процент спрямо БВП с идеята да достигнем и да се стремим в програма Европа 2020. В момента за образование се отделят 3,5% от БВП. Скандинавските страни отделят между 6 и 7% и може да се види разликата. В този смисъл идеята да се стремим и да работим това е изключително важно. Убеден съм и, че премиерът, и министърът на финансите ще работим, защото това е проблем от национална сигурност", добави Зеленогорски.

По думите му, ако не бъдат разрешени проблемите с демографията и образованието в идните 4-10 години ще има големи проблеми в България.

През следващите години ще се пенсионират поне 1/3 от българските учители, посочи Зеленогорски. Той попита кой ще ни лекува, кой ще обучава децата ни.

"Нормално е министър-председателят да следи всички сфери. Нормално е всяка сфера да иска да направи необходимото, а балансът се поддържа и от министър-председателят, правителството и от Парламента, които гледа бюджета. Ние искаме пари, но срещу реформи. Тоест в образованието трябва да има реформи", коментира още той.

Прочитът за случилото се на депутата от ДСБ Вили Лилков е, че трябва да се постави още един въпрос - този за заплатите в академичната сфера. 

"Аз съм представител на академичната общност и мога да ви кажа, че заплатите на главните асистенти, към които се поставят условия с конкурс да заемат тази длъжност, при положение, че са на докторска степен, са по-ниски от учителските заплати. Кризата във висшето образование с кадрите е не по-малка, а бих казал по-драстична и по-сериозна от кризата в средното образование. И по тази тема, ние от ДСБ, надявам се и цялата група от РБ, да поставим въпроса за научните работните и хората от висшето образование", добави той.

Зеленогорски подкрепи казаното от Лилков и добави, че не би искал да разделя образованието на преучилищно, училищно и висше. По думите му очевидно е, че това е една верига, по която трябва да върви едно българско дете и един българин, за да достигне европейско ниво на образованост, развитие и на преподаване.

Бюджетната процедура за следващата година още не е започнала и ще започне през есента, посочи още Лилков. Според него, че сега се "удря камбаната" е добре, защото образованието трябва да бъде ценен приоритет. Говори се за около 130 млн. лева за повишаване на тези заплати, уточни депутатът от ДБГ. Той мисли, че ще се намерят възможности и потвърди, че финансовият министър Владислав Горанов е казал, че образованието ще бъде приоритет.

Какво се случва в РБ?

Желанието на ДСБ е за обща кандидатура за президент, посочи Лилков. По думите му на 16 юли ще има Национално събрание за избор на ново ръководство и тогава ще се дискутират всички въпроси, както и този за президент.

"Въпросът е кога да лансираме президентската кандидатура. Какъв е профилът? В момента има контактна група, която работи за изясняване на профила на един бъдещ кандидат. Смятам, че нямаме противоречия от това, което сме правили и говорили до момента, както и за общото явяване", добави Лилков.

Единственото различие е дали трябва да направим Конгрес, на който да покажем, че Блокът вече се консолидира и започва изграждането на единно политическо тяло, с единни органи на управление и ръководство и тогава да обявим кандидатурата или да изчакаме малко, обясни Лилков и допълни, че има "за" и "против", но това не е драмата, която да ги раздели.

От ДБГ също са за единна кандидатура, посочи Зеленогорски. По думите му има принципно съгласие и решение на Изпълнителния съвет на РБ, че ще излязат с единна кандидатура. Въпрос на механизъм е как ще стане. От Движението обаче искат края на юли-началото на август да обявяват кандидат.

Кандидат-президентът не трябва да бъде личност със силни позиции в РБ, така Зеленогорски отговори на въпроса дали би се съгласил да бъде кандидат за президент.

fallback
Още от България сутрин
fallback