Независимо кога, поради какви причини, къде са заминали, каква етническа и религиозната принадлежност имат, българските граждани навсякъде трябва да имат еднакви равни права, в това число и политическите им права.
За това настоя в предаването "Сутрешен блок" на телевизия Bulgaria ON AIR Корман Исмаилов от Реформаторския блок, председател на Национална партия свобода и достойнство (НПСД).
"България като население се свива, обаче тенденцията за това общностите извън страната да се увеличават е трайна", посочи той в коментар на промените в Изборния кодекс, ограничаващи правата на българите зад граница да гласуват.
"Ако те се чувстват по-добре в държавите, в които живеят с оглед на бита си, на отношението към тях, на правата, които имат, тогава защо те да уважават България, властта в страната, политиците?", попита той.
Корман Исмаилов смята, че ефективната демокрация, защитата на правата и свободите, е в основата на стабилността.
"Това развива икономиката, гражданското участие. Ако този процес е ефективен, страната ще е стабилна", каза той. "Не може да жертваш демокрация за стабилност", настоя той.
"Днес премиерът има среща с парламентарната група на ГЕРБ. Ние имаме заседание на изпълнителния съвет на РБ, по-късно имаме и заседание на парламентарната група, където вече конкретно ще вземем своите решения по отношение на ветото, което наложи президентът на Изборния кодекс. Но аз нямам съмнение, че мислим в една посока с държавния глава", посочи председателят на НПСД.
Във връзка с носенето на бурки в България, той каза, че това не е политическа тема, но тя се политизира и се поставя в централния дневен ред на обществото.
"Ако 50-100 жени, и то е ясно в кои махали, са си сложили бурки, това не може да бъде заплаха и опасност за държавата и това да бъде основна тема", категоричен бе Исмаилов. Според него превантивната дейност е образованието, десегрегацията.
За това дали има опасения от радикализация, Корман Исмаилов каза, че винаги има и то не само по отношение на религиозната принадлежност.
"Бедността също може да радикализира", смята той. - "Ако въпросът е само идентичността, да може да се идентифицират хората, които си закриват лицето, не е ли по-сериозен проблемът с тези части от хулиганите в агитките, които имат вандалско отношение и антиобществени прояви, които закриват лицата си? Защо те не са включени в този закон?", попита политикът.
По думите на Исмаилов рискове има, но те се управляват от българските служби и институции.
В предаването на живо от Швеция се включи Милена Борисова, която приела исляма преди години и името й вече е Милена Иршад.
"Ислямът всъщност е вяра в един Бог, а не определено облекло, така че моят интерес и желание преди години беше именно това - да се обърна към Бог", заяви тя и призна, че за дрехите тогава не е имала почти никаква представа. "Не бях виждала мюсюлманки как ходят облечени, така че промених облеклото си доста време след приемането на ислям", поясни жената.
В отговор на питане как в Швеция възприемат жените, които изповядват ислям, Милена Иршад каза, че там разликата е в това, че отношението на хората не е към цели групи от общности, а към отделния човек.
"Забрадката, която нося е обикновен шал, хижаб. Специално в Малмьо аз не съм виждала жена с бурка или никаб, тук никой не гледа как си облечен, дори и да си полугол. Тук хората са такива, че много държат на личната свобода на всеки. Облеклото не е никакъв фактор", подчерта тя.
Във връзка с предложението за въвеждане на забрана за носенето на бурки в България, Милена Иршад каза, че не смята, че това е решаване на проблема, защото е нещо повърхностно.
"Не мисля, че група жени са заплаха за сигурността на държавата и на околните", настоя тя.
Корман Исмаилов сподели същото мнение и каза, че не смята носенето на бурки за сериозен проблем.
"Да, има страхове, но преекспонирането им и правенето от това на някаква политика не е полезно", категоричен бе той.
"Тук въпросът е дали нашите ценности и традиции са застрашени от тези 50 или 100 жени?", попита депутатът.
По отношение на това дали има радикален ислям в България, Милена Иршад смята, че може да има радикализация, защото тя не идва сама по себе си.
"Една бедност също може да радикализира. Едно общество, което лежи на основата на забрани, е окастрено и не е истинско, не е общество, което може да върви напред. Така е и в случая с бурките и исляма. Когато пречиш на едни хора да учат, да изповядват религията си, начина си на живот нормално, те неминуемо ще потърсят някакъв друг начин", обясни тя.
Цялото интервю вижте във видеото: