"Децата не разбират границата между насилие, нормалното поведение, добро и зло, както ние възрастните го разбираме", каза в предаването "Сутрешен блок" на Bulgaria ON AIR детският психолог Иван Игов. "Вътрешната агресия сякаш е по-страшна, защото не я виждаме", посочи той.
"Всички ние изпитваме едно състояние на фрустрация, когато искаме да направим нещо и имаме някаква цел, но нещо блокира тази цел", обясни той. "Възрастните обикновено търсим решение. По-първичните хора и децата обаче подхождат с агресия към фрустратора - човекът, който го блокира. Тази агресия може да бъде обърната навън, но може да бъде и навътре към себе си. Тоест детето да създаде усещането, че е неспособно да се справи. Тази способност може да се превърне дори в желание за самоунищожение", посочи психологът.
По думите му близо 1/3 от семействата в България се справят агресивно помежду си, нахвърлят се един върху друг, а понякога и на детето. Това, което детето вижда в най-ранната си възраст е, че когато възрастните имат проблем, те не го обсъждат, нито търсят алтернативни решения. Логично е това поведение да се превръща в поведение в училище.
"По-силен си, набиваш някого, взимаш му парите, другите се страхуват от тебе", посочва Игов.
"И насилниците са жертви, защото са деца", смята той. "В света статистиките показват, че децата, които са били насилници в училище, имат два пъти повече проблеми с правосъдието, отколкото останалите", подчерта психологът.
Игов заяви, че в много страни има специални закони за тормоза сред децата или т.нар "буринг", но в България много сме се забавили с приемането на такъв закон. "Защото тези хора, които управляват образованието работят за себе си и за собствените си структури. Те не работят за децата", посочи той. "Има деца, които не стъпват в тоалетната по цял ден, защото там камери няма", каза още той.
По отношение на първата антибуринг програма в България, Игов каза, че тя е била направена от УНИЦЕФ България "като в държава от третия свят".
Що се отнася до жертвите на насилниците, психологът каза, че в държави като Англия и САЩ например се водят дела дори и след завършването на училище, че учебното заведение не е защитило тези деца.
"Много ми се иска в България някой да заведе дело за това, че в страната ни е абсурдна ситуация с огромното количество ученици, наблъскани в сгради, строени за 300 деца, а там учат над 1500, двете смени като временно решение, директорите, които предпочитат да наблъскват тридесет и няколко деца в клас само и само да вземат една държавна издръжка", казва Игов.
По отношение на твърденията, че в образователната система няма пари, Игов каза, че само преди 4 години бяха раздадени 9 млн. лева за борба с насилието. "Познайте какво правеха? Правеха лекции", посочи той. "Тук говорим за училищна политика, за училища, които са готови да се вложи труд, време за това децата да се чувстват по-защитени в сградата на училището."
Няма нито една магистърска програма, която да подготви училищни психолози в България, подчерта той.
На въпрос колко е важна ролята на родителите, психологът заяви, че всеки родител в България смята, че е достатъчно да го родиш, отгледаш и възпиташ така, ккакто са ги възпитавали техните родители, но светът се е променил. Само 15% от родителите знаят какво децата им реално правят в Интернет. Близо 1/3 от този тормоз се е преместил в социалната мрежа.
"По веригата са навързани един куп систематични грешки, които никой няма силата и желанието да промени. Не искат да реформират, по-лесно е да даваш най-ниския бюджет в ЕС за образование, много е лесно да набутваш парите в едно измислено висше образование", заключи Иван Игов.