Трябва да се премахнат дефицитите в българския изборен кодекс (ИК), да се избере професионална изборна администрация и да се изчистят избирателните списъци. Зад тези идеи се обединиха политологът Христо Панчугов и преподавателят Светлана Божилова в Сутрешния блок на Bulgaria ON AIR.
Политологът определи задължителното гласуване не като истерия, а като крайно неразумно и нерационално. Той посочи, че през последните пет години е имало 4 кодекса и не сме гласували с еднаква бюлетина. По думите му това е объркващо дори и за хората, които знаят какво правят.
Нито една от промените, направени в ИК, не адресират дефицитите на българския изборен процес, смята той.
"В момента има няколко популистки решения, които са насочени, единствено и само за обслужване на балансите вътре в управляващата коалиция, а не да улесняват изборния процес за българските граждани, както и не са насочени към това да възстановят от години изгубената връзка между политическата система и доверието на българското общество", добави Панчугов.
Сред основните дефицити на българския изборен кодекс са сгрешените или подправени протоколи, посочи политологът. Според него именно заради това единственото, което наистина има смисъл да се направи като реформа е да се изземе броенето на гласовете от секционните избирателни комисии, "които са некомпетентни и политически обвързани органи" и да бъдат броени в централни, преброителни центрове. "Да се избере професионална изборна администрация и да се изчистят избирателните списъци - това трябва да се направи, но не се прави".
Според Божилова липсата на устойчивост в нормативната база, свързана с изборния процес, трябваше да се регламентира далеч по-рано, а не всеки парламент ситуативно да променя едни или други текстове.
Политиците само засвидетелстват уважение към гражданите като казват, че приемат референдумите, но всеки път правят всичко възможно, така че те да не са ефективни и да не се случат, подчерта още тя.
"Помня в предишното Народно събрание как влязоха решенията за мажоритарния вот, задължителното и електронното гласуване. Те бяха отхвърлени като гласуване. В този парламент беше същото - пак влязоха въпросите, но остана само електронното гласуване. Изведнъж обаче непосредствено преди президентските избори се оказва, че задължителното гласуване отнов излиза, награбено на политическите решения. Очевидно това говори за ситуативност и нестабилност на политическия елит и парламентаристите, когато трябва да вземат решения за вота на гражданите при гласуване за политическите институции в България", даде за пример тя.
Най-вероятно решението да има задължителното гласуване ще отпадне пред Конституционния съд, прогнозираха експертите.
"Легалното и най-нормално решение е произнасянето на Конституционния съд, защото той е онази институция, която най-адекватно ще прочете българската Конституция", поясни Божилова.
Ефектите, които се вменяват на задължителното гласуване няма да бъдат тези, които се целят, прогнозира Панчугов. По думите му практиката показва, че в други страни, където е прието задължителното гласуване, процентът на броят избиратели не се е променил съществено. "Гласува се за протестни и популистки партии", посочи той.
Божилова добави, че се е изморила преди всички избори да се говори за платен или корпоративен вот. "Преди 2 дни паднахме на 113 място по свобода на изразяване".