Дали има цензура, или не - това е един от показателите за свободно и развито общество. Най-голямата придобивка през последните 26 години преход като че ли е свободата на словото. Това коментира писателката Теодора Димова в Сутрешния блок на Bulgaria ON AIR.

"Сега сме свидетели, че тази свобода е абсолютно брутално нарушена и това няма как да не ни изпълва с тревога", заяви Димова по повод свалянето всички карикатури на Чавдар Николов от видео платформата Vbox7.

Според нея това не се дължи на Бойко Борисов, "а на някои от неговите подчинени, който е решил да се натегне и да покаже добро поведение. И така самостоятелно е взел такова решение, защото инстинктите от комунизма се появяват в най-неочаквани моменти и по най-неочакван повод".

В момента цензурата е тази на пазара или цензура на парите, добави културният антрополог проф. Ивайло Дичев.

"Целият свят премина от дефицит на информация и културни продукти към свръхпроизводство. В момента сме в ситуация, в която всеки може да кажа всичко. Цензурата в момента не е заради липсата на информация, а заради твърде големия брътвеж. Някой казва нещо и тутакси някой казва веднага обратното. Всеки, за да бъде интересен заема някакво определено крайно мнение и накрая публиката нищо не разбира", смята той.

свързани

Карикатурата - политика в рисунка и с усмивка

Проблемът в момента е не, че не може да се каже нещо, а че всичко се казва едновременно и накрая нищо не остава, освен едно раздразнение, добави проф. Дичев.

"Не е от малко информация, критика, карикатури, а от твърде много, която върви във всички посоки и в крайна сметка не оставаме с някаква гражданска цялост, за да знаем какво става", уточни още той.

По думите на Димова цялата тази ситуация за карикатуриста Чавдар Николов е добре дошла, защото това е безплатна реклама и всички в момента са обърнали поглед към него.

От своя страна проф. Дичев отбеляза, че премиерът се обиждал много повече от карикатури, отколкото от словото. Според Димова това показва слабост в премиера Борисов.

Въпреки че Борисов публикува снощи карикатура на профила си в социалната мрежа Facebook, проф. Дичев смята, че са го накарали.

"Карикатурите не са обидни и не нарушават някаква територия, вътрешна и сакрална, например, както бяха карикатурите на Charlie Hebdo, където навлизаха при религията и вярата. Няма повод да се обижда от тези карикатури, така че проявява слабост", посочи Димова.

"В момента има нов тип цензура - собственик на медии, който иска, когато нещо се пуска срещу него, материалът да бъде премахнат или да пуснат срещу неговия конкурент. Това са леки щрихи. Лека цензура, така че да се харесаш, която е много по-сложна. Тук не трябва да се говори за цензура, а за нови форми на пропаганда", добави проф. Димов.

Ако Бойко Борисов е умен политик ще подхранва някакъв тип критика към себе си, смята антропологът. Според него политиците се харесват освен с добрата, така и с лошата си страна.

"Няма лош PR, но е и важно каква е негативната ти страна. Дали Борисов е мъжкар, силен, мощен човек, който ще спре бежанците и ще прескочи европейските норми - това се харесва много на някои хора. Такава една критика за него е добра", посочи още той.

Според художника-карикатурист Любомир Михайлов малко са хората, които се обиждат от карикатури.

Всяка карикатура се стреми да пресоли малко манджата, обясни той. По думите му някои хора биха предпочели животът им да бъде еднообразен, скучен и може би заради това, когато видят карикатурата, която си е изпълнила задачата - се дразнят.

Карикатурите с политическа сатира направо бъркат в раната и посочват за един миг проблемите, посочи писателката. По думите й те са обобщаващи и бързо стигат до хората, и наистина човек може малко да се засегне, но не бива да си позволява крайни реакции.

Имало е послания, които карикатуристи са изпратили дори и с риск за живота си, припомни тя.

"Критиката, в това число и карикатурите, които се правят,  трябва да ги мислим като част от системата на пропагандата в едно общество", поясни проф. Димов.