Отбелязваме 143 години от обесването на Васил Левски

Всички българи сме негови потомци, заяви Христина Богданова

"Много по-късно осъзнах цялото значение и отговорност, която върви с тази благословеност на съдбата, че съм една от неговите родственици. Всеки един път, когато говоря с хората и чета за него - това е възможност да преоткрия нещо от него за себе си. Необятен е", коментира Богоданова.

Левски, самият, е знаел, че най-вероятно няма да бъде погребан, както всички и го е приел, добави Богданова.

"Понякога ми се струва, че се улисваме по собствената си суетност да намерим къде, как и защо е погребан. Във всеки един момент, в който някой си спомни за него, той оживява. Това е важното", категорична е Богданова.

През последните десет години уредникът в библиотеката на Националната Художествена Галерия Жанет Митева е направила три изложби, посветени на Апостола на свободата. Тя припомни в Сутрешния блок на Bulgaria ON AIR, че едната тема е била точно за историята на конака и връзката с Васил Левски.

"Не е доказано за килиите. Намерих документални свидетелства, че софийският затвор по време на османското владичество се е намирал точно зад конака -в сегашната градинка на двореца. Всъщност имало е подземия и съществуваща съседна джамия - Челеби джамия, за която има спомени от софиянци и други радетели. Било е един от най-ужасните затвори в подземията на тази джамия. Тя е имала връзка със самия конак и с този затвор, който е съществувал там. Точно, четейки спомените на един от затворените в този затвор, се споменава, че е видял как докарват Левски превързан през главата. Бил е ранен по време на залавянето. Това потвърждава свидетелствата, че Левски е бил затворен в софийската казарма, която се е намирала наблизо до сградата на конака - в района на сегашния военен клуб. Това са сведенията", разказва Митева от проучванията, които е направила.

Всеки има своя образ за Левски и си го носи по някакъв начин в сърцето, заяви Богданова. Тя е доволна от това, че хората обичат да говорят за него.