Бежанските потоци ще оказват все по-голям натиск върху турския президент Реджеп Тайип Ердоган. От тази гледна точка ситуцията в България ще става все по-трудна. Това прогнозира бившият заместник-министър на външните работи Милен Керемедчиев в Сутрешния блок на Bulgaria ON AIR.
"Очакват се много тежки преговори на срещата на върха на европейските лидери. Не очаквам да се вземат адекватни решения заради конфронтацията между Изтока и Запада, Централна Европа и другите държави от Западна Европа", добави още Керемедчиев.
Бежанската вълна няма да намалее. Тенденцията е за запазване, дори и за повишаване, отчете зам.-председателят на Държавна агенция за бежанците Кирчо Киров.
"Домовете затворен тип се намират към МВР към Дирекция "Миграция". Мисля, че капацитетът им е около 1500 до 2000 души максимум. Останалите, които са към Държавна агенция за бежанците - към настоящия момент сме с възможност за разкриване на 6000 места. В момента се изгражда фургонно селище за около 400 души и се предвижда ново такова. При възможност на кризи има готовност за палаткови лагери", добави Киров.
Налице е разделението в ЕС под ръководството на най-слабата ЕК, откакто съществува Съюзът, заяви Керемедчиев. Според него Висшеградската четворка набира все повече сила като сериозен опонент на Германия.
"Започват да се поставят въпроси доколко становището на германския канцлер Ангела Меркел, подкрепяна от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер за сътрудничество с Турция, е правилният ход. Турция става все по-изнервена. Президентът Реджеп Ердоган става все по-изнервен. Неговите заплахи, че ще натовари бежанци и ще ги стовари на границите на ЕС, в това число и България - стават много по-агресивни. Не съм сигурен, че договореният пакет от 3 млрд. евро ще бъде достатъчен", посочи още Керемедчиев.
Проблемът стои на масата от 2013 г. и е нужно бързо кардинално решение, подчерта Киров. По думите му България е една от държавите в челната тройка, която изпълнява на 100% задълженията си по отношение на регламента Дъблин.
"Към момента у нас в домовете и на външни адреси се води производство за предоставяне на закрила на около 1100 души. Само като сравнение през изминалата година от всички, които са влезли на територията на страната - около 90% нелегално - 20 391 са потърсили закрила и са преминали през центровете на Държавната агенция за бежанци. Казвам преминали, защото в момента, в който поискат закрила, започва процедурата за производство за предоставяне на такава закрила. През 2014 г. цифрата е 11 000. Двойно увеличение", допълни Киров.