Традицията повелява първите часове на новата година да се изпълнят с пожелания за плодородие и благополучие. Още от рано сутринта на 1 януари сурвакарите започват да обикалят къщите за здраве и берекет.
Григор и съпругата му правят сурвачки от 10 години. Той е категоричен, че традицията не е забравена, но има много хора, които не я познават.
„Има и млади хора, които минават, дечицата не знаят и те не са им казали родителите. Просто не знаят какво е сурвакане“, каза Григор.
В семейството на Карамфила децата всяка година сами си правят сурвачки.
„Традициите се възвръщат и се спазват във всяко семейство, особено където има по-възрастни хора. Не може да не се спазват. Иначе ще се забравим като хора“, категорична е жената.
Някои хора са по-скептични и смятат, че българският обичай е забравен. Въпреки навлизането на чуждите традиции у нас, сурвакането все още е празник за повечето деца у нас и те го очакват с нетърпение.
Григор споделя, че често ученици го питат как сами да си окичат дряновата пръчка. Задължително на сурвачката трябва да има паричка, геврече, боб, люта чушка и шипки.
„Всеки един артикул по сурвачката означава нещо – за плодородие, за здраве, лютата чушка е, че животът не е само сладък, а и лютив
Колко време изисква направата на най-хубавата сурвачка?
Най-хубавата сурвачка може два дена да се прави. Отнема доста време“, разказва Григор.
По традиция всяка година трябва да се купува или да се прави нова сурвачка. Старата се хвърля в реката на Васильовден.
Репортаж на Анита Соколова и оператора Петър Джанаваров