Парижкото споразумение за климата е сериозна крачка напред, но тя не е достатъчна. Това коментира екологът Генади Кондарев от екологично сдружение "За Земята" в Сутрешния блок на Bulgaria ON AIR. Той прогнозира, че според моделите, които се направиха през 2015г. и поетите ангажименти няма как да се постигне целта за непрескачане на 1,5°C.
"За промените в климата се говори все по-сериозно от 50-те години на XXвек. Това, което трябва да отчетем за подписването на това споразумение е, че е подписано буквално последния краен срок, който се даваше на планетата от учените. Може би вече едно десетилетие се говори, че 2015г. беше финалният момент, в който големите развити икономики ще трябва да започнат стремително да намалят емисиите си. Това е крайната дата, през която развитите икономики трябва да започнат да свиват отделянето на въглеродни емисии и парникови газове." - обясни Кондарев.
Учените, които се занимават с промените в климата поставиха годините - 2015г.- 2016г., че предварително трябва да се предприеме нещо, посочи и Евдокия Манева, бивш министър на околната среда и водите в правителството на Иван Костов в Сутрешния блок на Bulgaria ON AIR.
"Климатичната конференция в Париж беше втората крачка след началото, което беше поставено в Рио през 1992г., когато беше приета Конвенцията за климата. След това последва историческото подписване на протокола в Киото през 1997г. - това беше първата крачка с доста конкретни ангажименти и доста дълъг период, в който се проведоха много тежки преговори, защото наистина това, което се изисква да се случи изисква усилия и ресурси за икономиките на всички страни. Безусловно това кара страните в преговорите да бъдат доста предпазливи. Същевременно необходимостта да се прави нещо налага всички страни да се споразумеят за това какво трябва да се предприеме през следващите години." - припомни Манева.
Похвално е, че страните се споразумяха, но какво произтича от това, попита Манева. По думите й намалението на въглеродните емисии с 40% за България е много сериозно предизвикателство, въпреки че беше казано, че и това не е достатъчно. Затова трябва да се знае какво ще се прави в различните сектори на икономиката и от всеки от нас, за да се случат, посочи бившата екоминистърка. Според нея много е важно да се популяризира Третият национален план за действие в областта на климата, който сега се изпълнява и който е очертал конкретните задачи до 2020г.
"Там ще бъдат акумулирани редица стратегически документи. Европа 2020 очертаваща най-вече ангажиментите в областта на енергетиката - сфера, която в България има решаващо значение за постигане на параметрите. Важни неща трябва да се случат в транспорта, селското стопанство, горите, в бита." - посочи Манева.
ЕС прие ангажиментите за справяне с климатични промени като общност, добави от своя страна Боряна Каменова, директор на Дирекция "Политика по изменение на климата" в МОСВ.
"България е част от ЕС. Съюзът при ангажиментите като общност и ги пое доста по-рано преди конференцията на климата. В края на 2014г. беше определена целта от 40% намаляване на емисиите на парникови газове до 2030г. Тази цел ще се изпълнява общо от държавите-членки от ЕС. В това споразумение България няма да има индивидуална цел, така че целта и ангажимента за нейното изпълнение ни е ясна." - обясни Каменова.
Правят се първите крачки за прилагане на хибридни или електромобили - доста скъпо действие и не можем да очакваме голямо разпространение, добави Манева. По думите й с доста усилия се движи програмата за саниране на жилищните блокове и все още нямаме специална програма за стимулиране подмяна на електроуредите. Това са предизвикателства, които изискват ресурс и системи за подпомагане на население, защото не може да се очаква, че то ги е предвидило.
На 12 декември 195 страни се събраха в Бурже в рамките на 21 конференция за климата. Те се обединиха около проектотекст, чиито основни пунктове все още създават противоречия.
Дългосрочна цел
Чл. 2 от текста предвижда затоплянето да се ограничава до "над 2°C" спрямо прединдустриалната епоха (вече сме на + 0,8°C) и да се положат усилия за оставане под 1,5°C, както поискаха най-уязвимите от затоплянето страни (малките островни държави, застрашени от повишаване наморското равнище). Това е важен символ, дори и специалистите по климата да твърдят, че преминаването на бариерата от 1,5°C е неизбежна.
Емисиите парникови газове
Няма никаква изразена в цифри цел за намаляване на емисиите парникови газове. Приема се само, че те трябва да достигнат "пика си възможно най-скоро". При това страните се договарят, че развиващите се ще го постигнат по-късно и че след това бързо трябва да ги намалят, постигайки ниво, на което могат да бъдат поети от растителността и океаните (въглеродна неутралност) във втората половина на XXIв. Тази траектория далеч не осигурява ограничаване на затоплянето до 2°C.
Засега обещаното доброволно намаление на емисиите от 186 страни води до намаление от 55 гигатона CO2 до 2030, докато би трябвало да се постигне намаление от 40 гигатона, за да останем под 2°C. Група независими експерти по климатичните промени трябва да посочат до 2018г. какво ниво на емисии би било съвместимо с ограниченото затопляне от 1,5°C. Тогава ще се направи оценка на колективните усилия. Страните без съмнение ще бъдат призовани да преразгледат амбициите си доброволно, преди да се направи нова оценка през 2023г. Този ревизионен процес ще бъде подновяват на всеки пет години. Всеки път страните трябва да преразглеждат своите цели и да повишавам нивото на амбициите си за намаляване на емисиите. Само по-слабо развитите страни (от списък на ООН) няма да правят този преглед.
Диференциация
Принципът на "диференциация" е в основата на преговорите. Накратко развиващите се страни призоваха развитите да поемат историческата си отговорност. Да положат допълнителни усилия. Развитите отказаха да запишат старото разделение на богати-бедни страни. Компромисът е в член 2 от договора, който посочва принципа на отговорност и различните отговорности на страните според "различните национални обстоятелства". Жаргонната формулировка може да изглежда сложна, но всъщност казва нещо просто: нищо не е фиксирано, светът се развива. В останалата част от договора се признава, че развитите страни трябва да играят ролята на мотор в намаляването на световните емисии и да помагат да бедните страни финансово по пътя на развитието в борбата с климатичните промени.