Г. Кондарев: Споразумението за климата е сериозна крачка, но недостатъчна

Парижкото споразумение за климата е сериозна крачка напред, но тя не е достатъчна. Това коментира екологът Генади Кондарев от екологично сдружение "За Земята" в Сутрешния блок на Bulgaria ON AIR. Той прогнозира, че според моделите, които се направиха през 2015г. и поетите ангажименти няма как да се постигне целта за непрескачане на 1,5°C.

"За промените в климата се говори все по-сериозно от 50-те години на XXвек. Това, което трябва да отчетем за подписването на това споразумение е, че е подписано буквално последния краен срок, който се даваше на планетата от учените. Може би вече едно десетилетие се говори, че 2015г. беше финалният момент, в който големите развити икономики ще трябва да започнат стремително да намалят емисиите си. Това е крайната дата, през която развитите икономики трябва да започнат да свиват отделянето на въглеродни емисии и парникови газове." - обясни Кондарев.

Учените, които се занимават с промените в климата поставиха годините - 2015г.- 2016г., че предварително трябва да се предприеме нещо, посочи и Евдокия Манева, бивш министър на околната среда и водите в правителството на Иван Костов в Сутрешния блок на Bulgaria ON AIR.

"Климатичната конференция в Париж беше втората крачка след началото, което беше поставено в Рио през 1992г., когато беше приета Конвенцията за климата. След това последва историческото подписване на протокола в Киото през 1997г. - това беше първата крачка с доста конкретни ангажименти и доста дълъг период, в който се проведоха много тежки преговори, защото наистина това, което се изисква да се случи изисква усилия и ресурси за икономиките на всички страни. Безусловно това кара страните в преговорите да бъдат доста предпазливи. Същевременно необходимостта да се прави нещо налага всички страни да се споразумеят за това какво трябва да се предприеме през следващите години." - припомни Манева.

Похвално е, че страните се споразумяха, но какво произтича от това, попита Манева. По думите й намалението на въглеродните емисии с 40% за България е много сериозно предизвикателство, въпреки че беше казано, че и това не е достатъчно. Затова трябва да се знае какво ще се прави в различните сектори на икономиката и от всеки от нас, за да се случат, посочи бившата екоминистърка. Според нея много е важно да се популяризира Третият национален план за действие в областта на климата, който сега се изпълнява и който е очертал конкретните задачи до 2020г.

"Там ще бъдат акумулирани редица стратегически документи. Европа 2020 очертаваща най-вече ангажиментите в областта на енергетиката - сфера, която в България има решаващо значение за постигане на параметрите. Важни неща трябва да се случат в транспорта, селското стопанство, горите, в бита." - посочи Манева.

ЕС прие ангажиментите за справяне с климатични промени като общност, добави от своя страна Боряна Каменова, директор на Дирекция "Политика по изменение на климата" в МОСВ.

"България е част от ЕС. Съюзът при ангажиментите като общност и ги пое доста по-рано преди конференцията на климата. В края на 2014г. беше определена целта от 40% намаляване на емисиите на парникови газове до 2030г. Тази цел ще се изпълнява общо от държавите-членки от ЕС. В това споразумение България няма да има индивидуална цел, така че целта и ангажимента за нейното изпълнение ни е ясна." - обясни Каменова.

Правят се първите крачки за прилагане на хибридни или електромобили - доста скъпо действие и не можем да очакваме голямо разпространение, добави Манева. По думите й с доста усилия се движи програмата за саниране на жилищните блокове и все още нямаме специална програма за стимулиране подмяна на електроуредите. Това са предизвикателства, които изискват ресурс и системи за подпомагане на население, защото не може да се очаква, че то ги е предвидило.

Още по темата

• Екопротести при извънредно положение в Париж
• Делегатите на COP21 получиха детайли на климатичния договор