Дали българинът живее по-добре днес? Ново икономическо проучване твърди, че 26 години след началото на прехода по-голямата част от нас живеят по-добре в сравнение с времето преди 89-та година. Заплатата у нас в момента покрива покупателната способност от 1989 година. Според икономиста от Българската академия на науките Григор Сарийски обаче твърдението не е вярно. В Сутрешния блок на Bulgaria On Air той коментира най-важните критерии, които определят начина на живот.

"Най-важният критерий, който можем да вземем е броят на хората, които живеят на прага на бедността. Той е 294 лева и една-пета от българите живеят под този праг. Около 1/5 от българите живеят под прага на бедност, а 43% са изпитвали материални лишения през последната година.

Тоест, 3 милиона и половина българи няма да се съгласят с това, че сега се живее по-добре отпреди.“, обясни икономистът.

По думите му България е една от страните с най-огромна разлика в доходите между отделните прослойки и региони.

"Средната заплата в София е 1200 лева, но във Видин е точно два пъти по-малка – 600 лева.",  допълни Сарийски.

Експертът коментира и това как българинът премина от възторга към песимизма след промените.

"От 1991-ва година, когато имаше 70% одобрение на това, което дойде в първите години след 10-ти ноември, се достигна до етапа през 2009-та година, когато имаше 69% пък неодобрение. Тоест, в България преходът се оценява като най-неуспешен от всички държави в преход.“, каза Сарийски.

Ако се сравнят икономическите данни, средният разполагаем доход в Европа е бил около 13 хил. евро, а у нас е 4 пъти и половина по-малък. Доходът ни е 10 пъти по-нисък от норвежкия.

"Ако направите съпоставка с цените в ЕС - храната и безалкохолните напитки, които се купуват най-често, те са около 70% от средноевропейските цени. Така че цените са се доближили, но не и доходите на населението", обобщи той.

Той припомни, че всеки един народ гласува с парите и децата си. "Младите българи напускат с много интензивни темпове. Това е нагласата, каквито и индекси да вадим, това е оценката - българите напускат, за да не се върнат", убеден е Сарийски.

Икономистът направи кратък анализ и на външните икономически фактори.