Окончателно депутатите приеха бюджета на държавата за 2025 година. В заложените параметри влизат 90 млрд. лева приходи, 96 млрд. лева разходи, а дефицитът да е 6 млрд. лева, което е достатъчно, за да покрие критерия от 3% за влизане в Еврозоната.

"Крайно неудовлетворени сме от това, което беше финално гласувано. Секторът на държавната администрация е ощетен и ще получи едва до 5% ръст на заплатите. Искахме минимум 15%. За някои от ключовите структури искахме 30% увеличение", заяви в "България сутрин" Кремена Атанасова, председател на Синдиката на административните служители към КТ "Подкрепа".

свързани

Приеха Бюджет 2025 на второ четене след 22-часово заседание

"Това е бюджет, който не създава нормативни пречки за влизане в Еврозоната. Изразихме принципна подкрепа към проектобюджета. В крайния вариант няма съществени изменения от приетото. Това е възможният към настоящия момент бюджет", коментира на свой ред заместник- председателят на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) д-р Васил Тодоров за Bulgaria ON AIR.

Къде са пробойните в бюджета и самоцел ли е Еврозоната

Според него има притеснения доколко ще бъде изпълнена приходната част, която е заложена в бюджета. Заложените приходи от 90 млрд. лв. изглеждат твърде оптимистично, на мнение е Тодоров.

свързани

Росен Желязков обсъди бъдещето на България в Еврозоната с Лагард и Донаху

Еврозоната се превърна в ябълка на раздора в парламента (ВИДЕО)

"Еврозоната не може да бъде самоцел. Не можем да очакваме, че гражданите с най-ниски доходи отново ще платят цената за поставената цел Еврозона. Данъчната ни система е африканска, не е европейска", подчерта Атанасова. 

Тодоров обърна внимание, че много важен индикатор е запазването на данъчния модел. По думите му, в тази глобална икономика България трябва да запази конкурентните си предимства и с данъчния модел можем да привличаме чуждестранни инвестиции. 

"За нас е неприемливо това постоянно увеличаване на държавния дълг. Възможна цел е да се отиде към балансиран бюджет. Дефицитът се превърна в новото нормално, за нас това не е така", каза още Тодоров.

свързани

Бюджет 2025: Държавната хранителна верига, учителските заплати, ДДС-то за заведенията...

Икономисти: Бюджетната ни политика е популизъм, има риск от рецесия

Увеличението с 50% на заплатите в сектор "Сигурност" беше лошо аргументирано пред обществеността и това е сериозен източник на напрежение, изтъкна още гостът.

Недостиг на кадри и напускащи държавата българи

"Има недостиг на кадри във всички сектори, внасяме работници от трети страни. Интересно защо не внасяме работници от Франция и Германия. Гоним нашите кадърни хора да се реализират навън и внасяме хора от трети страни, в които заплатата е 2 долара на ден. Приоритет трябва да е пазим хората на труда", настоя Атанасова.

свързани

Пиколо, камериерки, готвачи: Разчитаме на вносни кадри за летния сезон

Професиите на бъдещето и най-търсените кадри

"Никого не изпращаме в чужбина, това е решение на всеки служител. Плащането на работни заплати е функция от бизнес модела на съответната компания. В България трудовото право има доста сериозна защитна функция, която ограничава работодателя. Не може да уволниш работник и служител на следващия ден", опонира ѝ Тодоров. 

Заместник- председателят на БТПП се съгласи, че има нужда от работна ръка и поясни, че вносът не е улеснен. 

свързани

Психиатриите пред колапс: Ниски заплати и ужасни условия

Заплати, пенсии, майчинство: Какви решения взеха депутатите за парите на българите

"Ако това може да се случи от близки държави, приветстваме това. Ако не може, ползваме опцията от трети страни", посочи Тодоров.

Администрацията расте постоянно и трябва да се електронизира?

"Мит е, че администрацията расте постоянно. В България тя е около 100-110 хил. души - около и под средните европейски нива. Не е излишно раздута. Там не работят само държавни служители. Нямаме нищо против въвеждането на електронно управление. Оптимизацията невинаги е свързана със съкращения. В ключовите структури има недостиг на хора. Изнемогват, защото постоянно им се вменяват нови ангажименти", коментира Атанасова.

свързани

Докога ще назначават некадърни роднини в държавната администрация?

Тя е категорична, че за 100% електронизация на работата в администрацията не можем да говорим. 

"Има системи, в които електронизацията е на доста високо ниво. Една част от проверките задължително се извършват електронно, но няма как да няма посещения на предприятия и фирми. Никой служител не можем сам да се електронизира, това е въпрос на политическа воля и инвестиция. В администрацията все още има индиго, закупуват си химикалки, телбод, листи... Работят за по 1500 лв. заплата", обясни Атанасова.

За Тодоров е необяснимо как процесът по въвеждане на електронното правителство кореспондира с постоянно растящата администрация. 

свързани

Приеха 4130 лв. максимален осигурителен праг и 1077 лв. минимална заплата

"Изкуственият интелект вече изпълнява конкретни функции като служител. Използването на тези технологии следва да намали държавната администрация. Ще се освободи ресурс там да има добри възнаграждения", заяви той. 

Тодоров допълни, че контролът невинаги следва да се извършва физически, а от БТПП многократно са предлагали мерки с електронните услуги.

Гледайте целия разговор във видеото.