"Трети март е официалният национален празник на България. В последно време е много дискусионна дата. Не само в последно време, през годините в най-новата история на България тази дата се е дискутирала много. Официално става национален празник през 1990 година, при комунизма не се празнува, като изключим 1978 г., защото тогава има 100-годишнина. Около тази дата винаги е имало разговори. Те не са нещо ново. Разговорите няма да престанат и в близко бъдеще. Огънят се разпали отново заради руската агресия в Украйна", заяви поетът и сценарист Иван Ланджев в студиото на "България сутрин".
По негови думи проблемът е по-скоро във факта, че България не е била страна в Санстефанския договор.
"Тогава в онзи следобед, в Сан Стефано, в онази бяла къща, България няма представителство. При подписването няма нито един българин. Приемат се решения без наше участие и предвид обстоятелствата, няма как да бъде иначе. Това няма как да не ни гложди по някакъв начин. Няма как да не чуваме настроения в защита на други дати - например обявяването на Съединението или на Независимостта", каза още Ланджев пред Bulgaria ON AIR.
Той споделя, че през годините е имал различно мнение по въпроса коя дата е по-подходяща да бъде национален празник.
"Сега по-скоро съм за датата на Съединението. При обявяването на Независимостта всички трябва да се съгласим, че е имало кулоарна дипломация в ход. Съединението е много чист и красив акт на инициатива", коментира Ланджев.
Защо 24 май не трябва да е национален празник
"Хората се изненадват, когато чуят, че аз не съм "за" това 24 май да бъде национален празник. Преди няколко години имах честта да чета словото пред Народната библиотека. Тогава прочетох едно есе, което стана популярно, за ролята на езика в запазването на нашия национален дух и формирането на българското самосъзнание. Този текст се поде от политическия вятър на времето и започна да се използва в защита на тази теза 24 май да стане национален празник. Аз никога не съм твърдял такова нещо. Може би поради лично егоистични подбуди. За мен това е много чиста дата и не искам да бъде опетнена с политически разпри и разединяване на хората", каза още Ланджев.
Гостът отбеляза, че това е единствената дата, на която българите сме естествено единодушни.
"Дати като Деня на независимостта и тази на Съединението са изключително подходящи за издигането на това национално самочувствие", коментира сценаристът.
Ланджев също така изрази мнение за съвременните общества и как те възприемат свободата. Според него свободата в България често се превръща в "свободия", тъй като хората не осъзнават, че тяхната свобода трябва да бъде съобразена със свободата на другите. Оттук идва и проблемът със социалната пасивност, тъй като историческото наследство на България я е поставило в позиция на зрител на световните процеси, без да има силата да влияе активно на тях.
"Свободата е да си даваш сметка, че много повече неща зависят от теб, отколкото си си мислил", каза поетът.
Псевдопатриотизмът в България
"Разбира се, че живеем във време на псевдопатриотизъм, тъй като много опортюнистично настроени политически лидери с техните формации видяха, че това е билет към бързия политически успех. Видяха, че това им дава пряк път за политическа кариера. Тази патриотична патриотарска дъвка. В нея няма реална грижа за проблемите на България. Те превърнаха патриотизма – първо, естетически го поругаха, тъй като го превърнаха в просто лозунг на някакви табели; второ, етически го поругаха, като го направиха ексклузивно чувство, сякаш е отнето на всички други, които не мислят като тях. Само ако мислиш като тях, ти си патриот. Видите ли, те трябва да диктуват как се обича родината. Истинският патриотизъм не е това. Истинският патриотизъм не разделя хората, а събира хора, които иначе дори не биха се събрали - хора от най-различни прослойки, с различно образование, различни професии, различни семейства и прочее. Те би трябвало да се обединяват от автентично патриотично чувство, а не да се карат помежду си", смята Ланджев.
Той вярва, че българите имат шанс да се обединят около важни национални каузи, ако само успеят да седнат на една маса и да разговарят помежду си, без да отричат правото на съществуване на другите.
Гледайте целия разговор във видеото.