Трима непълнолетни бяха обвинени след пореден случай на нападение в столичен мол. Те са обвинени в хулиганство с особена дързост и цинизъм.

"Винаги, в какъвто и вариант да видим агресия, тя е израз на чувство за малоценност, доза страх от неразбиране, дълго неудовлетворяване на нуждите на тези младежи. В случаите, когато виждаме няколко младежи, винаги е със заявка "ние сме по-силни от закона", коментира специалистът по детско развитие Анна Влаева в студиото на "България сутрин".

Тя е категорична, че когато са заедно, момчетата агресори се чувстват по-силни, "като глутница вълци", и ако е едно момче, то няма да смее да направи такова нещо.

свързани

Обвиниха трима непълнолетни за шамари, юмруци и вандалстване в столичен мол

Обществото е пасивен наблюдател на агресията

Влаева подчерта, че през годините проявите на агресия са се променили. Ако преди са се изразявали в счупване стол, драскане на стена, то днес е директно посягане към някого.

"Бием мирни хора, но няма реакция от обществото. Ако тези момчета го правят от третия етаж на мола и цялото общество се обърне към тях и ги притисне, дали щяха да продължат. Последните 20 години всеки носи една табелка вътре в съзнанието си "Това не е моя работа". Когато това, което се случва в обществото, не е твоя работа, се стига до това. Ако някой възрастен мъж беше дошъл да ги стегне, щяхме да видим коренно различно поведение, но тогава в новините щяха да са хората, които са отвърнали", обясни специалистът.

свързани

Училищен психолог: Децата със свободно време се правят на интересни като нападат

Ролята на възпитанието в семейството

В ефира на Bulgaria ON AIR Анна Влаева заяви, че днешните родители имат грешен подход при възпитанието на децата. Затова трябва да се работи с цялото семейство, а не само с децата агресори.

свързани

Тервел Пулев пред Bulgaria ON AIR: Агресията е заради липса на възпитание и спорт

"Много малко време отделят родителите за разговор с децата, в повечето случаи водим назидателни лекции. Все още чрез насилие възпитаваме децата си, независимо дали е вербално или чрез шамари, чрез натиск: "Ти ще ходиш там - математика, английски...". Това създава илюзорното чувство, че държиш юздите на детето, но в дългосрочен план не е правилно", посъветва специалистът по детско развитие.

Препоръката ѝ е родителите да дават по-често възможност на децата сами да взимат решения, според възможностите на възрастта им.