Няколко политически формации поискаха изцяло касиране на вота от 27 октомври, други настояват за частичното му анулиране, а трети – за повторно броене на бюлетините в цялата страна.
"Процедурата за изцяло и частичното касиране на изборния резултат е еднаква. Въпросът е в крайния ефект и основанията, от които изхожда цялостното касиране и частичното. Ако Конституционният съд евентуално бъде сезиран, допусне производството и се окаже, че има достатъчно факти и основания за касиране изцяло, ще се проведат нови избори в срок от 2 месеца", заяви преподавателят по конституционно право д-р Орлин Колев в "България сутрин".
По думите му, ако основанията не сочат към провеждане на нови избори, ще се стигне до частично касиране на изборите.
"Когато има основание че изборите в страната са опорочени до степен, която не може да бъде санирана, ще се върви към пълно касиране на избори. Когато говорим за преброяване на гласовете, ако се окаже, че друга партия следва да получи представителство, тези депутати, с които ще разполага, трябва да бъдат взети отнякъде и ще бъдат взети от вече участващите партии", коментира д-р Колев за Bulgaria ON AIR.
По-вероятно е частично касиране
По-правдоподобно звучи тезата да се върви към евентуално частично касиране на изборните резултати, но това не значи, че няма да бъдат засегнати голяма част от районите, смята гостът.
"Депутатите са един от субектите, които могат да сезират Конституционния съд. В момента това е най-правилната линия. Най-правилното решение е народните представители да сезират КС, но може и президентът да го направи. Ако президентът свика на 11 ноември Народното събрание, народните представители имат време да сезират КС. Срокът пред КС е двумесечен, но не следва да се обвързва с конкретен срок. Дори да се просрочи, няма да повлияе на решението", посочи още конституционалистът.
Според д-р Колев, Народното събрание няма да излъчи своя представител и КС няма да заседава с 12 члена, а с 11.
"Исканията могат да бъдат две - за пълно или частично касиране. Към искането следва да бъдат представени доказателства и те следва поне да индикират, че е възможно да се стигне до промяна на изборния резултат. Не броят и характерът на нарушенията е важен, а дали те биха повлияли върху крайния резултат. Видеонаблюдението не може да бъде само по себе си доказателство. Доказателство в случая ще бъде повторното преброяване на гласовете", поясни преподавателят по конституционно право.
Гледайте целия разговор във видеото.