От началото на 90-те години на ХХ век населението ни е намаляло с 2,5 млн. души. Демографските предизвикателства се отразят и на българската икономика.
"Целта е да представим ефектите от демографията върху икономиката. Емиграцията превишава имиграцията в страната. Нашият анализ показва, че раждаемостта в България след 90-те години се възстановява. Около 2022 г. средният брой деца на една жена в България е в порядъка на 1,6, което в Европа е добре. По-сериозният проблем е свързан с миграцията, особено в периода през 2011-2012 г.", коментира доц. Пламен Ненов от Съвета за икономически анализ в предаването "България сутрин".
На въпрос как може да се увеличи още раждаемостта, той отговори, че културният фактор е много силен, икономическите стимули понякога са от второстепенно значение.
Доц. Ненов подчерта пред Bulgaria ON AIR, че е важна промяна в разбиранията в обществото и социалните норми. По отношение на икономическите стимули - това са политики за подобряване на достъпа до детски градини и ясли. Необходими са и жилищни политики.
Застаряването на населението намалява стимулите за инвестиции
"Постоянното застаряване на населението води до намаляване на стимулите за инвестиции в продуктивен капитал и оттам се намалява продуктивността на икономиката. Трябва да има стратегия, която да се следва. За краткосрочните политики най-важни са политиките, свързани с миграционните процеси и дори да се опитваме да връщаме висококвалифицирани кадри, които работят в чужбина, в България", обясни доц. Ненов.
Той уточни, че за да се промени пенсионната система, са нужни компенсиращи политики, които трябва да се извършват дори и да няма демографски проблеми. Доц. Ненов е на мнение, че е необходима повече гъвкавост.
"Има хора, които дори и когато навършат пенсионна възраст, искат да продължат да работят", отбеляза гостът.
Гледайте целия разговор във видеото.