fallback

Народът не иска евроатлантизъм, а добри доходи и нормален живот

Атанас Кацарчев и Богомил Николов посочиха какво е състоянието на домакинствата у нас

17.09.2024 | 11:36 Автор: Беатрис Младжова

Представители на бизнеса подкрепиха предложената промяна в размера на линията на бедност за 2025 г. да бъде 638 лв. За тази година тя е 526 лв., синдикатите поискаха промяна в методиката за определянето ѝ. В същото време у нас хората изпадат в "хронична" енергийна бедност. 

"Ако погледнем данните на статистиката, тази ниска линия на бедност, според НСИ 48% от домакинствата, преди социални помощи, са под линията на бедност. Това е половината население на държавата. След плащането на тези социални помощи, процентът пада на около 30% от домакинствата, което съвпада с глобалната статистика. Тъй като линията на бедност се определя по една европейска методика, която не отчита жизнения минимум, това води до точно такъв тип числа - 1500 лв. имаме жизнен минимум на човек, а линията на бедност е 638 лв. Хората се чудят какво да правят - ако не плащаш данъци или се занимавам с дейност, която не е много легална, хора преминават към престъпна дейност. Хората изчезват и търсят по-добър начин на живот", заяви главният икономист на КТ "Подкрепа" Атанас Кацарчев в "България сутрин".

По думите на Богомил Николов не може да се постигне единство кой да усвои всичките ресурси и тъпчем на едно място.

"Неслучайно се въведоха две различни понятия - за обща бедност и за енергийна бедност. При енергийната бедност целта е не толкова да се навакса с доходите, колкото да се оптимизират разходите или да се въздейства на цените, така че те да не са фактор. При енергийната бедност има много повече варианти. Дори тези средства, които можем допълнително да привлечем, може би ги отписваме. У нас действа глаголът "усвояване", а не "свършена работа" или "резултат". От там идват и всичките проблеми", допълни за Bulgaria ON AIR представителят на "Активни потребители".

Важна е методиката, по която се определя линията на бедност

Според Кацарчев би трябвало да се прецени кое колко струва и по този начин да се определи линията на бедност.

"Жизненият минимум е около 1500 лв. Линията на бедност слага една черта и тези, които са под нея, имат право на социални помощи. Линията на бедност плюс социалното подпомагане трябва да достигне поне 80 на 100 от жизнения минимум. Никой не дава 1200 лв. помощи на месец. Важно е каква е основата за индексация. Ако методиката е сбъркана, числото е ниско. Основните стоки са почти на едни и същи цени. Твоето възнаграждение трябва да е такова, че не само да преживяваш, а да се възпроизвеждаш. В случая не говорим за никакво възпроизводство", на мнение е той.

При ограничените ни ресурси е важно и да харчим рационално, смята Николов.

"В една пазарна среда всеки трябва да избира. Преди 2-3 години всичко живо търкаше талончета. Дори с малкото средства, които има, голяма част ги давахме за хазарт. Друга част даваме за бързи кредити. Трета част даваме да се стоплим в неизолирани жилища. Има големи резерви, ние се опитваме да образоваме хората да се възползват от тези резерви. Ако чакаш политиците да вземат по-добри решения за теб, може да си мине животът", посочи гостът.

Хората трудно намират средства за преживяване на зимата

Според Кацарчев трябва наистина комплексна политика за справяне с проблемите.

"Не знам как се компенсират при положение, че един кубик дърва е над 120 лв. Една къща на село харчи около 10 кубика, което е 1200 лв. Както и да го смятаме, не знам как ще ги подпомогне, за да могат да си осигурят отопление на дърва. Ако някой трябва да мине на климатици, самата преносна мрежа няма да издържи на натоварването. Важно е обединението на политическите партии да бъде около политики. Всички говорят за евроатлантическа част. Но обикновеният народ иска работа, доходи и нормален живот", каза главният икономист на КТ "Подкрепа".

Хората трябва да бъдат предпазени от пазарните рискове, категоричен е представителят на "Активни потребители".

"Вече ще стане почти година откакто се прие законовата дефиниция за енергийна бедност и за тази година администрацията все още не е класифицирала енергийно бедните. Трябва да се създаде регистър. Това е една административна техническа работа, която е въпрос дори на рутина. Първата политика е да видиш кои се нуждаят от нея и след това започваш", добави Николов.

Гледайте целия разговор във видеото.

Колко пъти ходихте на почивка това лято?

Не съм почивал/а, защото нямам финансова възможност или съм възпрепятстван по други причини.
44%
Само веднъж. Традиционно имам по една лятна почивка годишно.
23%
Два пъти - по веднъж в България и зад граница.
11%
Повече от два пъти и планирам още почивки в последните подходящи дни.
19%
Ходим на почивка само за уикендите, не сме имали дълга ваканция в друго населено място.
3%
Общо 1893 гласа

fallback
Още от България сутрин
fallback