fallback

"Сърцето на другата България" - документален филм на Милена Милотинова за сънародниците ни в чужбина

Училищата ни зад граница запазват езика ни, фолклорните състави са посланици на културата ни и АБЧ е мост между тях и София, каза тя

12.09.2024 | 12:29 Автор: Вяра Димова

"Сърцето на другата България" е името на новия документален филм на журналиста и водещ на предаването "Брюксел 1" по Bulgaria ON AIR Милена Милотинова. Филмът е създаден по случай 30-годишнината от учредяването на Агенцията за българите в чужбина (АБЧ). 

"Филмът представя българската общност зад граница и работата на Агенцията с нея. Казвам общност, въпреки че са пръснати навсякъде по света. Българска общност, която пази българския език, култура, душевност. При снимането на филма ме впечатли, че тези хора се събират в общност и пазят българския дух. Българските неделни училища в чужбина са 400. Възникнали са на доброволен принцип и с помощта на Агенцията години наред водят битка за финансиране от българската държава в лицето на Министерството на образованието, преди то да започне да ги финансира. Дотогава те са се самофинансирали и самоиздържали - това са наеми на учебни стаи, възнаграждения на учители и т.н.", сподели журналистът в "България сутрин".

Български училища има навсякъде по света

"Във всеки град, в който има българска общност, българите са създавали сами тези училища, докато държавата ги припознае и започне да ги финансира през 2008 г. От 1991 г., когато държавата спира спира финансирането на посолските училища, до 2008 г. българските неделни училища нямат никакво финансиране. Фолклорните състави, които са лицето на България, създадени по собствена инициатива, танцуват абсолютно професионално. Това са бивши кадри на фолклорните състави на България, които, отивайки да живеят и работят в чужбина, създават една малка България", разказа Милотинова.

Всяка година те имат десетки участия в чужбина и са лицето на българската култура, извън пределите на страната ни.

По думите ѝ битката на фолклорните състави е Министерството на културата да ги припознае и да започне да ги финансира, дори и частично или на проектен принцип. В този разговор, който вече е започнал, им помага Изпълнителната агенция за българите в чужбина.

"Фолклорните и певческите групи, извън България, са истински посланици на българската култура в чужбина. Носители са на българското, запазването на българския дух. Представят България на много фестивали и културни събития", подчерта Милотинова.

Сънародниците ни зад граница обичат България и милеят за страната, изтъкна журналистът.

"Само такива хора могат да запазят българския дух в чужбина. Големи патриоти са", категорична е тя.

Агенцията за българите в чужбина e мост

"Ще видим работата на Агенцията за българите в чужбина през погледа на хората, които представляват българските общности зад граница - как те чувстват тази институция. Разказват за дългата битка за финансирането на неделните ни училища. Сега се води същата битка за финансирането на фолклорните състави и певческите групи зад граница. И отново Агенцията е зад тях. Надяваме се диалогът да даде резултат. В поправките към Закона за българите зад граница, приети наскоро, е залегнало създаването на съвет, ролята на секретариат на който да изпълнява Изпълнителната агенцията за българите в чужбина и в него да участват министрите на образованието, културата, външните и вътрешните работи, правосъдието и електронното управление. Агенцията ще е обединяващото звено, защото тя знае проблемите на всички наши общности зад граница", обобщи Милотинова. 

"Създаването на филма ми отне доста време, защото материалът е много, а и един филм едва ли може да обхване всички аспекти на тази безкрайна тема," каза тя.

По повод идването на президента на РСМ Гордана Силяновска в България, журналистът коментира, че това е опит за културна дипломация, също така и опит за среща с българското държавно ръководство. Според нея, ако има такава среща, на нея г-жа Силяновска няма да чуе нещо различно от казваното от София винаги до сега.

"А именно - че ангажиментите към ЕС трябва да се спазват. А те са - вписването на българите в Конституцията, за да имат равни права с останалите в РСМ, изпълнение на Договора с България от 2017 г и двата протокола към него, които са част от Преговорната рамка. А там са въпросите за учебните програми, Историческата комисия, спиране езика на омразата и прекратяване на преследването на македонските българи, отваряне архивите на УДБА - все неща, които политиците в РСМ премълчават пред обществеността там," каза журналистът.

Няма как ЕС да създаде прецедент с предоговаряне на вече утвърдена Преговорна рамка по кройката, на което и да е ново ръководство на която и да е страна членка, подчерта Милотинова.

"Преговорите приключиха и сега трябва Скопие да премине към изпълнението им. Само от политиците в Скопие зависи какъв ще бъде диалогът им с ЕС и със София оттук нататък" коментира Милена Милотинова.

Филмът на Милена Милотинова "Сърцето на другата България" ще бъде представен от директора на Изпълнителната агенция за българите в чужбина днес от 18:00 часа в Централния воeнен клуб.

Гледайте целия разговор във видеото.

fallback
Още от България сутрин
fallback