Две трети от българите на възраст над 16 години не са прочели нито една книга през последната година, сочат данните на Евростат.

"Нашите резултати са по-скоро положителни и няма как да не се гордеем, тъй като това е плод на дългосрочна стратегия към насърчаване на четенето. Читателите на Столичната библиотека са почти 97 хил. Около 60% от тях са до 28-годишна възраст. Отбелязваме сериозен ръст за последните 10 години. Настъпиха много положителни промени. Децата са приоритет на библиотеката", коментира д-р Светослава Тончева от Столичната библиотека пред Bulgaria ON AIR.

Проблемите са в групата между 16 и 18 години

"Стараем се да насочваме усилията си в тази посока. Да обособим пространства за тийнейджърите и да ги отделим от децата", обясни Тончева.

свързани

2/3 от българите над 16 г. не са прочели нито една книга през последната година

Филологът проф. Александър Кьосев на свой ред заяви, че когато един кораб потъва бавно, най-накрая той ще потъне и тогава ще стане сензационна новина. По думите му заслужават поздравления екипите на библиотеките. 

"Това са оазиси. Прекрасни места, където хората не само четат, но се и социализират", подчерта проф. Кьосев.

"Имаше дълъг период от време, в който хората бяха забравили за съществуването на библиотеките. Наложи се да им напомним за себе си. Все повече млади хора се връщат към библиотеките, те стават привлекателно място. Социални пространства за контакти са. Стараем се да реновираме пространствата", каза още Тончева.

свързани

Издател: Възвръща се интересът към четенето и към книгите

И добави, че има бум на посещения на млади семейства с деца на под една година. Дори самите деца имат читателски карти. Това касае децата до 7-годишна възраст.

Културните неравенства в България

"PISA изследва 15-16-годишните. Ние сме изследвали представителна извадка от цялото българско население. Неравно са разпределени четящите и нечетящите. Българските роми, българските турци, възрастните хора, безработните, селските стопани са в истински непривилегировано състояние. Там нечетящите са 40-60%, не ползват активно и електрони устройства. В културно отношение тези прослойки са изключени. В тяхното съзнание не съществува, че някакво културно благо не им е дадено. Нямат съзнание, че четенето е нещо ценно и не се борят за него", алармира проф. Кьосев.

Той е на мнение, че големите градове са страхотно привилегировани.

"Интересът да четеш е само част от читалищната култура. Важна част е подборът на това, което се чете. Едно е да прочетеш "Винету", друго е да прочетеш "Престъпление и наказание". Способността да се потъва в текст може да бъде загубена в бързото общуване в социалните мрежи. Съществени части на читателската култура са застрашени", обясни филологът.

Гледайте целия разговор във видеото.