Качеството на образованието в училище се влошава, а 60% от семействата плащат за частни уроци. Това показва доклад на Сметната палата. Неграмотността в част от българските общини е риск за икономическото развитие на страната.
Ангел Георгиев от Приложна академия за образование смята, че частните уроци са налице, защото родителите искат спокойствие, че детето ще влезе в заветното училище.
"Децата след 7 клас имат един опит. Имат един ден и час да отидат на национално външно оценяване. Има конкретен момент, след който нещата изчезват", даде пример той в "България сутрин".
Езиковедът д-р Павлина Върбанова коментира, че явно образователната система не е ефективна в този момент. Според нея твърде много часове са предназначени за преподаване и твърде малко за упражняване на вече усвоените знания.
"Хубаво е, че се мисли в тази посока, министър Цоков заяви, че вече се работи по нова визия за учебните програми. Изпразнихме от съдържание думата "визия" и тя звучи кухо. Притесненията ми са свързани с краткосрочността на последните политически кабинети", посочи тя за Bulgaria ON AIR.
Д-р Върбанов подчерта, че не си даваме сметка какво се прави в неелитните училища. Там учениците не постигат високи успехи, затова се наричат неелитни. Там липсва заинтересованост от учебния процес - че трябва да се влезе в клас.
"Развитието на децата се забавя още в детската градина. Постъпват деца на 3-4 години, които не са изградили елементарни речеви умения. Речевите умения започват да се развиват в семейството, не можем да очакваме училището да ги развива на 7-годишна възраст. Много необходим е държавен образователен стандарт, за да можем да дръпнем напред", заяви езиковедът.
"Много ни е трудно да се справим с дисциплината в училище и да проведем хубав урок. Много ни е трудно да накараме учениците да ни чуят какво им говорим. Има базов проблем. В малките класове децата трябва да се научат да учат. В едно бързане и залитане към това всичко да бъде дигитално, децата не успяват да изградят ключови умения, за да могат да се образоват - за четене и за писане", каза журналистът и учител по БЕЛ Доротея Николова.
Тя е на мнение, че самата учебна програма е малко разхвърляна и вкъщи е ролята на родителите да подкрепят децата, когато им е трудно и не искат да пишат домашни.
"Oбазованието е лакмус какво се случва в обществото. Има разпад, който трябва да спрем. Няма ясни правила какво ниво трябва да си постигнал в един клас. Твърде лесно позволяваме човек да премине в следващо ниво. Трябва стандарт, който да засяга голяма част от институциите и той да се спазва", категорична е Николова.
Според нея добавената реалност би имала прекрасна роля в обучението на децата.
Ангел Георгиев добави, че една от обратните връзки от учителите от малки население места е следната: "За пръв от 20 години имаме обучения". Тези учители казват, че искат да се развиват като умения и знания, за да бъдат по-адекватни в работата с децата.
"Много е трудно да научиш нещо ново. Трябва да положиш много систематични усилия. Грешно разбиране е, че трябва да се запишеш на дадено обучение, ще ти кажат няколко неща и ще можеш да го правиш", убеден е Георгиев.
Той отбеляза, че технологиите са инструмент, който може да помогне на учениците, но по-важното е да помагат на учителите да направят така, че да се изисква от децата да положат усилия. По думите му нашите учители са по-дигитално подготвени от колегите си в ЕС, но изцяло онлайн образование не може да работи.
Гледайте целия разговор във видеото.