На заключителното събитие по Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" 2014-2020 представиха новоизградените и модернизирани Центрове за върхови постижения и Центрове за компетентност, изградени по Приоритетна ос 1 "Научи изследвания и технологично развитие" на програмата. 

Признатият изследовател инж. д-р. Петър Христов от Центъра за върхови постижения Големи данни за интелигентно общество GATE разказа как функционира Лабораторията за градска среда, включваща три типа сензорни станции, инсталирани в столичния район "Лозенец".

"Това, което виждате, е станция за измерване качеството на въздуха и е част от нашата лаборатория в градска среда. Имаме 12 такива станции - това, което се прави е, че се събират въздушни проби, измерват се концентрациите на различни газови замърсители и фини прахови частици, както и температура, налягане, влажност на въздуха, валежи и в последствие данните, които събираме се използват за анализи на качеството на въздуха в София", заяви инж. д-р Петър Христов.

свързани

Радев: Най-малкото, което можем да направим за България, е да я опазим от замърсяване

Лабораторията за градска среда включва 50 пешеходни сензора, разположени около ключови кръстовища и 60 шумови сензора, които засичат интензитета на шума и посоките му. Тези данни помагат за взимане на информирани решения за оптимизиране на трафика и насочване на пешеходците към по-зелени маршрути с оглед на тяхното по-добро дишане и по-добро здраве.

"Към лабораторията за градска среда предвиждаме разширение с още сензори, защото в момента покриваме район "Лозенец", но има нужда да се покрият повече точки в София. Искаме да покрием целия "Черни връх" с нещо, което се нарича лидарни станции. Това е устройство, което засича потока от коли и ги характеризира, за да може този поток да се оптимизира, като се намалят задръстванията. Идеята е София да бъде един данноподпомогнат град, а не решенията да се взимат на база на догадки", разясни изследователят.

свързани

Почти всички европейци са загрижени за замърсяването на околната среда

На официалното откриване на събитието присъстваха Наталия Митева - заместник-министър на образованието и науката, Агнес Монфре - Генерална дирекция "Регионална и селищна политика" на Европейската комисия, Йорданка Чобанова - Ръководител на Представителство на ЕК в България, проф. Георги Ангелов - заместник-министър на иновациите и растежа, и проф. Тони Спасов - заместник-ректор научноизследователска и научна проектна дейност на СУ "Св. Климент Охридски".

"Заедно с изграждането на изследователската инфраструктура и закупуването на най-модерно оборудване на научните лаборатории, с програмата са подкрепени и най-важните участници в научно-изследователския процес - самите учени със специално внимание към назначаването и подкрепата на млади учени", посочи Наталия Митева.

Проф. днх Георги Вайсилов - изпълнителен директор на Изпълнителната агенция "Програма за образование", представи резултатите и постиженията от програмен период 2014-2020 и перспективи за развитие 2021-2027.

"Един съществен елемент в работата по изграждането на центровете беше стратегическата оценка на българските центрове за компетентност и за върхови постижения и препоръките за тяхното бъдещо развитие, осъществена от съвместния изследователски център JRC. Общата сума, която беше договорена по центровете, е 430 млн. лв., от които 366 млн. лв. от Европейския фонд за регионално развитие и 66 млн. от националния бюджет", заяви той.

През следващите години една от основните цели ще бъде по-тясното сътрудничество на центровете и участието им в решаване на проблемите на бизнеса, на общините, на регионалното развитие, така че да може да се използва максимално техният капацитет за развитие и модернизиране на индустрията и на обществения живот в страната.