Според последните данни на НСИ сме на последно място по очакваната продължителност на живота, както и първи по смъртност. 

"От по-миналата година имаме връщане на нивата на продължителността на живота от преди Ковид пандемията. През 1960 г. очакваната продължителност на живота е била 69 г., през 1990 г. - 72 г. На всеки 10 г. по една година е било удължаването на живота. Достъпът до здравни услуги в този период силно се разширява. До преди пандемията през 2019 г. продължителността е била 75 г., по време на пандемията 2020 г. от 75 падаме на 73 г., а 2021 г се връщаме на нивата от 90-те години - 71 г. През 2022 г. тя вече е 74 г., 2023 г., макар данните да са прогнозни - 76 г.", допълни статистиката доц. Стоянка Черкезова от Института за изследване на населението и човека към БАН.

свързани

Данни на НСИ: Жените живеят по-дълго от мъжете в България

В студиото на "България сутрин" тя посочи основния проблем за по-ниската продължителност на живота - пренебрегването на здравната профилактика. Данните сочат, че по време на Ковид пандемията 36,7% от европейците са докладвали за хроничен проблем, а в България - само 22%. Българите по-рядко ходим на профилактични прегледи и не даваме възможност на лекарите да диагностицират навреме заболяванията. 

Пред Bulgaria ON AIR ръководителят на инфекциозна лаборатория в Берн д-р Аспарух Илиев посочи, че Ковид засяга основно съдовете, а с напредване на възрастта те се променят, и затова е нормално точно в този период на пандемията да има намаляване на продължителността на живота, особено заради усложнения при пациенти със сърдечно-съдови заболявания. 

свързани

От 6 до 9-годишни пушат вейпове, привличат ги вкусът и ароматът

"В България имаме нисък процент на самодокладване на болести. По данни на СЗО сме в страните с водеща сърдечно-съдова патология в света, много ниско е нивото на навременно откриване на сърдечно-съдови заболявания, които се влияят от храненето, прекалената употреба на сол, стреса. Трябва от 40-50-годишна възраст да следим дали имаме високо кръвно", разясни д-р Илиев. 

свързани

България води статистиката за смърт от инсулт, липсва добро разпределение на лечението

Ако не се раждат повече деца, след 20 г. 2/3 от страната ще е демографска пустиня

Данните показват, че средната продължителност на живота в Западна Европа е с 10-12 г. по-голяма от тази в България, в същото време се знае, че сърдечно-съдовите заболявания намаляват живота точно с около 10-12 г. 

Доц. Стоянка Черкезова обясни защо в малките населени места, където хората имат достъп до по-чиста храна и по-малко са подложени на стрес, живеят по-малко. 

"В града хората имат по-добър достъп до образование, здравни грижи, доходи. По-бедният човек, който има трудности с прехраната, ще мисли за оцеляването си, той ще е смачкан, неговият приоритет здраве отива на задно място. Не е лесно да живееш здравословно, когато си беден", подчерта доц. Черкезова. 

свързани

По време на Ковид-19 рязко се намалява средната продължителност на живота

Тя очерта профила на българина, който живее по-дълго: "По-високо образован, има по-ниска степен на затлъстяване, спортува повече, храни се по-често с плодове и зеленчуци всеки ден. Около 50% от българите не консумират ежедневно плодове и зеленчуци".

Д-р Аспарух Илиев препоръча темата за здравните грижи да залегне още в училище при децата, за да изградят правилни здравословни навици. И двамата посочиха като проблем намаляването на броя на децата в семействата и по-късното раждане.

Гледайте целия разговор във видеото.