Над 50 000 зрелостници след изпитите ще трябва да решат по кой път да поемат в професионалната си реализация.
"Преди 30 и няколко години имаше петилетни планове и там нещата бяха ясни. Сега много често плановете и желанията на държавата в лицето на министерството се разминават с желанията на зрелостниците, тъй като те живеят в друго време и невинаги ги интересува какво точно иска пазарът на труда в дадения момент. Държавата е силна със силни индивиди. Държавата осигурява своето задължение да предостави възможност за образование. От тук нататък се разминават изключително много", заяви бившият министър на образованието проф. Сергей Игнатов в студиото на "България сутрин".
По думите му България е едно от местата в Европа с добър IT сектор.
"В България в момента много добре се развива IT секторът. И всеки, който иска да получи развитие в тази област, се замисля дали да замине. Ние не предлагаме такива върхове, които те биха постигнали отвъд Океана. Но в тази сфера България представя изключително добри условия. Ние сме едно от добрите места в Европа. Има области, които правят първи стъпки, не са развити, поради което хората предпочитат първо да получат образование в чужбина, в което няма лошо. Те ще се върнат, ще донесат тази култура. Опитът показва, че тези общества, които преди нас са преживели кризисни моменти, населението се завръща", допълни Игнатов в ефира на Bulgaria ON AIR.
Според бившия министър започва прекалено широк достъп до висше образование.
"От 60-те години в цял свят има масовизация на висшето образование. След Втората световна война настъпват много драматични промени. Тогавашната левица, западната, пробутва тази идея за масовото образование. Това нещо води до един хаос, който изисква пренареждане на програмата. Започва масово да се потребява образованието, все едно хората влизат в ресторант. Това нещо дойде при нас с колапса на комунизма. Само че съвпадна с глобализацията. Изведнъж университетите започнаха да се състезават помежду си и стана като на Олимпийски игри", коментира гостът.
Проф. Игнатов е категоричен, че висшето образование не трябва да е безплатно.
"И сега е достъпно образованието. Средната такса е около минималната заплата. Ние сме били велика държава. Една бивша велика държава не може да си постави за цел да създава евтини хора. Когато образованието е безплатно, това е едно евтино образование. Минимален процент от субсидията, която получава държавата, отива за наука. Всичко отива за заплати, за социалните разходи. Ако искаме не да бъдем отново велика държава, но поне да имаме достоен живот, не можем да искаме да сме евтини хора. Висшето образование е много скъпо нещо, а науката в световен мащаб става все по-скъпа", каза още гостът.
Гледайте целия разговор във видеото.