Ако търсите достоверен разказ за убийството на Андрей Луканов и погребаните с него комунистически тайни, може да ги намерите в новата книга на журналиста Анна Заркова "Смъртта на бялата лисица".

"Прозвището "Бялата лисица" го чух на тържество на вестник "Труд" от покойния вече президент на България Желю Желев. Но не смятам, че той го е измислил. Андрей Луканов е имал много прозвища, важно е да се опитаме да ги изброим - архитект на прехода, българският Бисмарк, бащата на демокрацията, бащата на мафията, човекът на Москва, агентът на ЦРУ, пазачът на комунистическите тайни, спонсорът на СДС", каза Заркова в студиото на "България сутрин".

Според нея Андрей Луканов е голяма политическа фигура.

"Много хора продължават да се питат какво щеше да е сега, ако Луканов беше жив. Какво по-точно какво би било с неговата партия, която той се опитваше да реформира в социалдемократическа. Проф. Искра Баева нарича Луканов "Потомственият комунист, който се опита да изгради капитализма". Хвърлен в ареста от Татарчев - неговият трети братовчед, който по това време се намира на високо ниво в съдебната власт", допълни Заркова за Bulgaria ON AIR.

По думите ѝ като премиер той прави много за изграждането на демократичната опозиция.

"Той дава дом на опозицията на "Раковска" 134, откъдето изгонва Огнян Дойнов с неговия стопански съюз. Любопитни са неговите срещи в къщата, в която живее. Известен е неговият принос в консултациите за избора на Желю Желев за пръв демократичен президент. Известни са неговите усилия да обедини твърдите глави в БСП", подчерта Анна Заркова.

Тя отбеляза още, че Луканов прави усилия България да стане многопартийна демокрация.

"Не получава благодарност нито от своите, нито от чуждите, нито от десните, нито от левите. Десните го смятат за политик, който се опитва да увековечи властта на партията, като я превърне от политическа в икономическа", коментира още авторът на книгата.

От убийството на Луканов вече са минали почти 30 години, като има петима души, осъдени на доживотен затвор, но след това са оневинени и пуснати.

"30 години след смъртта на политика, който се счита за главен организатор на преврата срещу Живков, ние въобще не знаем каква е причината за това. Които и да са убийците, те в момента са на свобода. Дори някои от тях може би се намират близо до нас и ни се подиграват. За книгата си разговарях с много хора, които са с различни политически пристрастия, имат различни гледни точки и знаят много за Луканов, и за неговите контакти", разкри Заркова.

Самата тя полага усилия, за да разбере кой е най-безпощадният враг на Луканов.

"В книгата ще намерите един прототип на евентуалния убиец. Той е единственият герой в книгата и е с измислено име, описан е в резултат на много мои разговори и дълбоки проучвания. А когато отидох на мястото на убийството, всичко вече беше оградено и гледах през лентата как едни суетни политици позираха пред събралите се репортери, тъпчеха безобразно следите около местопрестъплението. Преди втория оглед се появи водоноска, която изми кръвта. Не мога да допусна, че това е случайно", каза още журналистът.

Оръжието пък е намерено чак седмица след убийството.

"То беше намерено от пенсиониран бивш сътрудник на полицията. Седмица след престъплението стана ясно, че е можело да се пусне по следите на току-що избягалия убиец следово куче, ако е било наредено, но никой не нареди", поясни Анна Заркова.

Гледайте целия разговор във видеото.