България гласува "въздържал се" при обсъждането на предложението в Европейския съюз да се разхлаби контрола на генно модифицираните организми. По света геномните техники се използват да се лекуват общо над 7000 заболявания при човека. В Япония дори създадоха домат, който регулира кръвното налягане и той вече е на пазара.

"Растителните биотехнологии започнаха масово да навлизат в практиката след 90-те години. До края на миналия век бяха конструирани много генно модифицирани растения. Основното на тези растения е, че в резултат на тази модификация в генома на растението остава чужда ДНК. Въпреки многократни оценки на безопасността на тези растения, винаги стои съмнението може ли такова растение да бъде създадено по естествен път и отговорът беше "не", защото все пак има малка, макар и незначителна, чужда ДНК", поясни директорът на Агробиоинститута проф. Иван Атанасов в студиото на "България сутрин".

свързани

Без съгласие по регламента за новите геномни техники, България гласува "въздържал се"

По негови думи новите технологии позволяват много по-внимателно и сигурно да бъде редактиран само част от генома на едно растение, което не оставя чуждо ДНК в него.

"След 2000 година, в рамките на около 10 години, между 2000 и 2012 година, бяха разработени нов тип геномни техники, които позволяват много по-прецизно да се направят малки промени в генома на растенията, без в крайния продукт на тези технологии да бъде включена чужда ДНК. Вече има възможност не да правим генни модификации, а да правим редактиране, изключително малки промени, които могат да бъдат получени по естествен път", поясни проф. Атанасов в ефира на Bulgaria ON AIR.

В резултат на целия този напредък на технологиите, Европейският съюз е трябвало да вземе решение.

"2001 година имаме регламент за освобождаване в околната среда на генно модифицирани организми, който е крайно рестриктивен. В България имаме закон за ГМО, който също е изключително рестриктивен", добави проф. Атанасов.

свързани

ГМО в храните ни: Няма да знаем какво ядем и никой няма да носи отговорност?

Той отбеляза, че практически в България последните 23 години не се отглеждат генно модифицирани растения.

"Периодично се появяват слухове или непроверени факти за отглеждане на такива растения. Глобата за отглеждане на такива растения е огромна. По-лесно би се отглеждал канабис", заяви експертът.

По негови думи нуждата е голяма от растения, чийто геном е редактиран.

"Земеделската земя постоянно намалява. Всяка нова магистрала, строеж, откъсва от земеделската земя и същевременно имаме постепенно нарастване на населението. От друга страна имаме климатични промени. Климатичните промени далеч не са само ниски и високи температури - те са нови неприятели, нови насекоми, които се разпространяват и съответно нови болести, които тези насекоми носят", подчерта проф. Атанасов.

Гледайте видеото с целия разговор.