Новините ON AIR
Радио ON AIR
Времето ON AIR
Всеки делник от 9:30 часа
След 3 дни заседания и общо 17 часа дебати Бюджет 2024 е приет и ще влезе в сила от 1 януари.
"Бюджетът залага приходи, които няма да се съберат, даже и те не стигат, залага дефицит от 3%, защото повече не може заради амбициите за Еврозоната и Маастрихтските критерии. Над 6 млрд. увеличаване на дълга - той ще порасне и повече, тези свръхразходи няма да отидат за инвестиции, а за харчене - раздаване на пари на калпак, в една нереформирана администрация, нереформирана система за отбрана и сигурност, нереформирана система на здравеопазване. Ние взимаме пари от бъдещето и ги пилеем, не ги инвестираме", коментира председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев в студиото на "България сутрин".
Той изрази позиция, че с Бюджет 2024 се върви към катастрофа. Икономистът проф. Ганчо Ганчев е на друго мнение.
"Не се движим към катастрофа, основен проблем, освен инвестициите, е лобисткият начин на увеличаване на разходите за заплати. Всеки, който може да спре движението на "Орлов мост", може да настоява за увеличаване на заплатите. Това са огромни пари, нарушават се принципите на целевото харчене на пари, отвори се Кутията на Пандора - всеки, който иска пари, да изнудва обществото. Създаде се впечатление, че ако протестирате, ще наложите своята воля. Ако това се утвърди като практика при формирането на бюджета, ще е пагубно", заяви икономистът пред Bulgaria ON AIR.
Според него перспективите за бюджета трябва да са свързани с чуждестранните инвестиции. Позиция, с която Велев не се съгласи.
"Не всички чуждестранни инвестиции добавят стойност. Основният проблем е липсата на реформа и политика, образованието е приоритет и увеличаваме заплатите - какво имаме накрая - 54% функционално неграмотни, реформи там не виждаме. Пенсионната система последните 3 г. се развали, увеличихме несимволично пенсиите, а над възможностите си, увеличаваме административните тежести, бумащината расте. Увеличават се санкциите с 500%. Нямаме облекчаване на административната тежест, имаме трайна политика за изземване на печалбата на държавните предприятия, имаме надценяване на ръста на събираемост, нереалистичен ръст на БВП на 3,2%. Индустрията е надолу, не просто имаме забавяне, на минус е. Това няма да приключи на 1 януари", прогнозира Велев.
По думите му бюджет 2024 може да ни отдалечи от Еврозоната.
"За да не се случи това - при неизпълнение на приходите няма да се изпълнят инвестициите, прахосваме пари днес. Ако и когато влезем в Еврозоната, надяваме се 1 януари 2025 г., тогава 3-те процента няма да е толкова важен. Гръцкият сценарий е много показателен. в началото на века гърция имаше 70% от средноевропейското ниво на покупателна способност, сега е на 67%", добави Велев.
Икономистът проф. Ганчо Ганчев подчерта, че присъединяването ни към Еврозоната ще има положителни последици за бизнеса, ще се привлекат и инвестиции.
Във връзка с увеличаването на таксите за хазарт Велев заяви, че не е сигурно, че е това ще увеличи приходите в хазната, защото някои фирми ще затворят, други ще избягат в друга юрисдикция.
Той посочи и мотивите си да не е съгласен с вдигането на минималната работна заплата на 933 лв.
"Безработицата расте, има намаляване на заетостта, имаме масови съкращения в индустрията, от няколко месеца преработващата промишленост е надолу, Еврозоната е в рецесия, имаме спад на експорта. В такава ситуация, в сектори, в които производството е по-ниско, прекомерното увеличение на работната заплата може да има пагубни дейности, може да 933 в някои сектори, не да не се определя административно", заяви Велев.
Проф. Ганчо Ганчев посочи, че увеличаването на минималната работна заплата е стимул за вътрешното търсене: "Той е един от факторите за растежа. Нарастването на работната заплата, при прекомерно ниски заплащания, има стимулиращ елемент, винаги стои въпроса за бизнеса как да се адаптира".
Гледайте целия разговор във видеото.
LIVE
