Демонтажът на Паметника на Съветската армия предизвика разгорещени дискусии не само сред обществото, а и в Народното събрание. Депутатите от "Възраждане", БСП и ИТН направиха жива верига на трибуната в парламента заради премахването на паметника.
"Ние трябва да се научим да разчитаме поведението на хората по повод демонтажа на паметника, защото поведението казва повече от думите. Те твърдят, че България има по-важни проблеми, а след като блокират обсъждането на бюджета на държавата заради паметника, очевидно той е най-важният проблем и след това идва бюджетът на България. За тези партии символът на руското присъствие е по-важен от решаването на реалните проблеми", заяви в студиото на "България сутрин" политологът проф. Николай Найденов.
"Разбира се, че не е най-важният. От няколко години в България върви процес на много тежко разделение между големи групи от обществото. Това разделение води негативна емоция и агресия един към друг. България никога не е била толкова разделена, колкото през последните 3 години. Това е тема, която още повече разделя", допълни политическият психолог проф. Антоанета Христова в ефира на Bulgaria ON AIR.
Според нея мотивите за действията на политиците не са такива, каквито ги представят, а зад тях се крие опит да се отнеме вниманието от некачествения бюджет и "абсурдните" конституционни промени.
И двамата анализатори отбелязват, че в България съществуват повече комунистически паметници и символи, отколкото български такива.
"Тези, които защитаваха паметника, извадиха аргументи, че това е изчистване на историята на България. Лично преди 20 години изброих всички паметници в България. Какво се оказа? 71% от паметниците и паметни плочи са на комунистическото движение, 4% са войнишки паметници, нашата собствена история, с нашите собствени жертви и останалите са на културни дейци. Ние заплашваме историята – чия история? Заплашваме паметта – чия памет?", попита проф. Найденов.
Проф. Христова подкрепи думите на политолога, но отбелязва, че причината за това, не се крие в хората, които са създали паметниците.
"Няма други паметници. Защо няма? Ако аз се боря да създам паметник, който е част и отразява част от моята психобиография, защо не съм го направила? Вината не е в тези, които са го направили, а в тези, които не са направили съответните паметници", защити тезата си тя.
Гледайте целия разговор във видеото.