Необходима е промяна в модела на финансиране на регионалните културни институции за по-добри резултати. Това твърдят от финансовото министерство.

"За промяна във финансирането се говори от много години. Иска се от Министерството на финансите, от Министерството на културата и от самите читалища. Въпросът е как тази промяна да настъпи. От МФ говорят за 10 критерия, но това не са всички критерии", коментира в "България сутрин" проф. Венцислав Велев, който е независим експерт по читалищно дело.

По думите му в момента те се финансират по стандарт със субсидирана бройка. Изработват се средства на национално ниво, които се разпределят на ниво общини и самите читалища си ги преразпределят. Законът казва, че това е самоуправляваща се организация - тя определя собствени критерии, обясни проф. Велев.

"Съгласен съм, че трябва да се отделят действащите от недействащите читалища, това е безспорно. От МФ казват, че това е частичен анализ, но той дава количествена характеристика. Има читалища, които не работят. Трябва да се види защо не работят. Има читалища в малките населени места, които вече изпълняват социални функции", каза още гостът на Bulgari ON AIR.

Проф. Велев уточни, че парите в държавния бюджет за читалищата са около 112 млн. лв. Читалищата участват във всички възможни европрограми и реализират много програми. Гръбнакът на читалищната мрежа е около 350-400 читалища, посочи още експертът.

Проф. Велев подчерта, че читалището е полезно априори.

"Как ще говорим за полезност? По Закона за обществените библиотеки, библиотечната дейност е безплатна. Как тогава ще реализираме приходи? Това е функция на държавата - чрез културните институти да предоставя заложеното в Конституцията. В малките населени места културният календар се изпълнява 100% от читалищата", разясни експертът по читалищно дело.

Гледайте целия разговор във видеото.