Премиерът акад. Николай Денков подкрепи идеята 24 май да бъде обявен за национален празник и поиска да се проведе политическа дискусия по въпроса дали да има референдум за смяна на датата на националния ни празник. На този фон политици, общественици, журналисти и спортисти представиха инициатива за запазване на 3 март като национален празник. 

"Защо 3 март трябва да остане национален празник? Нещо, до което сме стигнали като извод и като усещане за значението на тази дата за историята на България. Преди да се събуди тази дискусия празникът може да определим като безспорен. Да се противопостави 3 март, на която и да било светла дата, е спекулативен подход в начина, по който оставяме хората да преценят кой празник им е по-скъп. За мен тази дата, след като може да бъде отнесено категорично към определен период, то това следва да остане", коментира юристът Явор Нотев в студиото на "България сутрин".

свързани

Започва подписка за референдум в подкрепа на 3 март

Според историка проф. Петко Петков, който е и изследовател на националните ни празници, темата за 24 май като национален празник е издигната още през 90-те години. 

"Нежеланието на политици от най-различни цветове да се говори за липсващата система на официални празници, беше причината този въпрос да изглежда сякаш сега някой спекулира с него. Като учени и експерти си свършихме работата да докажем предимствата на 24 май, който е най-старият общобългарски празник. Важно е да се знае как 3 март става официален и национален празник. Никога не е бил предмет на обсъждане, обществен натиск или общо решение на българите", обясни историкът. 

свързани

"Линията на търпението": Кой трябва да реши дали 3 март да остане национален празник?

Пред Bulgaria ON AIR Димитър Данчев от инициативния комитет изтъкна историческата роля на 3 март.

"Той е незаобиколима предпоставка за възстановяване на българската държавност и за по-нататъшното развитие на България като демократична и европейска страна. Трудно мога да разбера опитите днес, в това число и управляващото мнозинство, които предложиха промяната на националния празник, да подменят историческата истина, да принизят вековните усилия на българския народ като представят 3 март като незаслужен подарък от чужда сила", каза Данчев и допълни, че опитите за подмяната на 3 март са силно политически.

Нотев подкрепи казаното от проф. Петков, че България не е имала национален празник в продължителен период от своята история. "Тук настъпва дебатът дали един официален празник да бъде национален или да остане в по-ниско ниво. Заставайки на позицията категорично, че 3 март е началото на новата история, не можем да подминем близостта, която чувстваме с героите на тези времена", обясни той.

свързани

Близо 70% от българите искат 3 март за национален празник, само 9,6% са за 24 май

По думите на проф. Петков много от хората, които не приемат 3 март, са разделени помежду си и за 6 и 22 септември. 

"Нека го решат политиците, нямам против. За мен случаят е безспорен. Никой не оспорва значението на 3 март, оспорва се дали той може и изразява такива критерии, които са за национален празник", настоя историкът.

Идеята за създаването на инициативен комитет за защита на 3 март е подкрепена и от група съмишленици, поясни Данчев. "Ние се радваме на подкрепата, която президентът и ръководената от него институция дават. Надяваме се това да бъде запазено и за в бъдеще", подчерта той.

"Ценя единомислието между инициативния комитет и заявеното от президента. Самият дебат днес води към едно - референдумът е необходим. Не може да се наложи със сила едното или другото решение", коментира от своят страна Нотев.

Гледайте целия разговор във видеото.