Няколко часа след убийството на бизнесмена Алексей Петров част от политическите сили направиха своя първи коментар и обявиха, че мутренските времена се връщат. Други решиха да запазят мълчание. На този фон се чуха и твърденията, че съставеното в момента правителство и така наречената "сглобка" е направена с намесата на Алексей Петров.
В случая става въпрос за чисто гангстерско убийство, което се използва за политически дивиденти. Такава теза изложи политологът Цветанка Андреева в предаването "България сутрин".
"За нас, експертите, е много по-важно да си дадем отговор защо за политиката е важно такова гангстерско убийство на човек, който е тясно свързан със службите, създаден в Държавна сигурност. Алексей Петров и него подобните лица никога не са се свързвали с уважение към правилата на демокрацията, така както демокрацията го изисква", каза Андреева и допълни, че лица като Петров са били използвани от политици за водене на компроматна война и шантаж.
Според политолога с убийството има опити да се прокарва обществено напрежение и то е свързано с твърденията, че Алексей Петров е идеолог на това правителство. По думите ѝ правителството в тази конфигурация е било очаквано поне от два-три избора преди това, тъй като е свързано с обединение около проевропейските настроения.
"Обратното започва да тревожи обществото, защото изглежда, че властта на суверена не произтича от това, че има мнозинство в парламента, а от тезата, че някой в манастир край София е нагласил нещата. Това скандализира и започва да тревожи обществото. Политическите интерпретации са особено опасни, особено когато се цели вадене на моментен дивидент", анализира Андреева.
По думите ѝ Алексей Петров не е бил известен като "дипломат", така че да бъде медиатор за съставяне на правителство. "Той имаше силови методи в политиката, той не е архитектът на това правителство, което е антикризисно по своя характер", обясни тя.
Андреева прогнозира, че на дневен ред след убийството на Алексей Петров излиза битката статукво-антистатукво и темата за Държавна сигурност е на дневен ред с кандидатурата на Васил Терзиев.
По думите ѝ руското влияние у нас е доказано. "Русия ни обяви за вражеска държава, води една агресивна политика и война към Европа. Тя се опитва с хибридни войни да пробива в България. Съвсем вероятно е Русия и този път доста по-грубо да интервенира срещу някои политици", посочи тя.
"България и политиците са в две крайности, радикализирани са. В такъв момент убийството на ключова фигура беше насочено към политическия опонент - от едната страна казаха, че той е архитект на правителството, че започва гангстерска война, че правителството не си е свършило работата, а от другата страна започнаха, че Русия иска да ни дестабилизира", заяви политологът Светлин Тачев пред Bulgaria ON AIR.
Според него проблемът не е в това какво мислят "двете агитки", а какво мислят българските граждани.
"Има притеснение от това, защото в последния месец и малко повече в България започва да се натрупва едно напрежение – случаят с Дебора, протестите, няколко много жестоки убийствата, всичко това създава усещането, че държавата губи контрол", каза политологът и допълни, че ролята на държавата е да успокои обществото.
По думите му подобни фигури като Алексей Петров могат да бъдат използвани за спекулации, най-малкото заради информацията, с която е разполагал. Тачев допълни, че в последните над 30 години у нас така се обяснява целия преход – едно правителство е съставено със задкулисни договорки. Според него, за да няма такива спекулации, партиите трябва да бъдат честни пред избирателите си.
"Когато ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ искат да управляват, от самото начало трябваше да кажат, че са коалиция, иначе започват да се пораждат такива съмнения, когато не се говори честно", каза още той.
Политологът смята, че допълнително напрежение се трупа и от това, че съдебната система дълги години не е работила и това е създавало усещането за чадър.
"Нужно е малко смирение и по-трезва мисъл, за да може обществото да се успокои", заяви той.
Според него предизборната кампания за местните избори ще бъде много тежка, защото в действителност вади на дневен ред битката "ДС – анти-ДС".
"В случая сме в ситуация, в която темата за ДС излиза на дневен ред – 34 години по-късно отново си говорим за ДС, самите либерални формации попаднаха в един капан, в който има битка между комунисти и антикомунисти в демократичната общност. Парадоксално се развива битката между комунисти и антикомунисти, тя се прокарва и на национално ниво. Но в нея липсват комунистите", коментира Тачев.
Гледайте целия разговор във видеото.