Трябва ли да има тежки наказания, освен за физическите и за психологическите травми след един инцидент?
"Насилието е особено тежка психична травма. Това момиче (18-годишанта Дебора - бел. ред.) е в посттравматичен шок и скоро няма да излезе от него. Трябва активно да се работи. Едно насилено тяло запомня травмата и живее с нея. Това са подсъзнателни процеси, които трябва да се имат предвид", каза лекарят и психотерапевт д-р Владимир Пожарашки в студиото на "България сутрин".
Според адвоката по семейно право Пламен Борисов, емоционалното и психическо насилие не са сред тези, които се преследват достатъчно от закона.
"Например, по Закона по домашно насилие много трудно ще получите заповед за незабавна защита, която се издава до 24 часа, заради това, че сте претърпели психическо или емоционално насилие", добави Борисов.
Пред Bulgaria ON AIR организационният и социален психолог и психотерапевт Ники Марков заяви, че за да бъде осъдена адекватно една травма, трябва да бъдат видени последиците от нея.
"Това е крехка възраст, която е в средата на своето формиране. Човек, преминал през подобни изживявания, остава белязан за начина, по който се социализира с другите хора, затваря се в себе си. Остава белязан по начина, по който изгражда интимни взаимоотношения с другите хора. Представете си последиците за самооценката. Тя вътрешно остава маркирана. Това може да има отпечатък за целия живот на този човек", коментира Марков.
По думите на психотерапевта д-р Пожарашки, това, че насилникът е посегнал на лицето на жертвата - атакувал е нещо изконно женско, това ще бележи изцяло бъдещото ѝ развитие. "Дългата коса е символ на женствеността. Не говорим просто за агресивен акт. Тук говорим за садизъм и психопатология", анализира специалистът.
Липсва публичност на процеса в съдебната система, изрази позиция адвокатът по семейно право. "Представете си, ако тази съдийка беше стриймвана в реално време, дали щеше да постанови същото решение - дълбоко се съмнявам", каза Борисов.
Психотерапевтът Ники Марков обясни, че трябва да се вникне в мотивите за извършителя. "В няколко от детайлите изплува възможността човекът да има на подсъзнателно ниво ниска самооценка. Тя се реализира чрез показност - татуировки, социални мрежи и моментите на ревност", обясни Марков.
През последните години обществото е допуснало подобен тип поведение да бъде узаконено като новото нормално, смята д-р Пожарашки.
"Обществената реакция не е случайна. Обществото го прави, защото иска да се защити. Правосъдната система е натоварена да ни защити, но тя е постфактум. Момичето има нужда от помощ и подкрепа, но този човек също е имал нужда от внимание, за да не се стигне дотук", допълни лекарят и обясни подхода, по който трябва да се помогне на пострадалото момиче.
"Правилният подход е с много разбиране. Шокът е много тежък стрес", добави д-р Пожарашки.
Гледайте целия разговор във видеото.
преди 1 година
преди 1 година
преди 1 година
преди 1 година
преди 1 година
преди 1 година
преди 1 година