От "Продължаваме промяната - "Демократична България" представиха проект за конституционни промени. Сред предложенията е националният празник на България да се отбелязва на 24 май, да се промени функцията на служебния кабинет, както и да се намалят мандатите на кметовете.
"Необходимостта от промяна в Конституцията следва логика на политически процес, който е доста продължителен. Той е свързан с напрежението, което се получи между политическата класа и фигурата на прокуратурата и нейната цялост. Това са логическите стъпки, през които се мина, за да се стигне до разглеждането на Конституцията. Виждаме, че в процеса на разговори между политическите партии и обсъждането в рамките на коалициите, като че ли са се появили и нови теми", каза изпълнителният директор на "Прозрачност без граници" Калин Славов в студиото на "България сутрин".
Според Димитър Марков от Центъра за изследване на демокрацията обществото ни е разделено по изключително много линии.
"Фокусът излишно се измества върху темата с националния празник и някои други по-идеологически моменти в проекта. Но нека не забравяме, че това е суров вариант на проект, той добре идентифицира онези места в Конституцията, които са проблемни - съдебната реформа, структурата на съдебната власт, правомощията на прокуратурата, в частност на главния прокурор, мандатността и почти пожизнените мандати, които наблюдаваме в последните 10 години. И на последно място - мястото на служебния кабинет като такъв", допълни Марков.
Той е на мнение, че имаме добър парламентарен механизъм, през който да мине този проект и да се стигне до най-доброто решение.
"Всеки разговор за промените в Конституцията започва с темата за националния празник. Не знам доколко е важна тази тема, но на мен ми прилича на нещо, което очевидно ще привлече вниманието, очевидно не е на място, а по-съществените теми остават да се решават в по-ограничени кръгове, с по-малко емоция. Немалък е дебатът и за мандатността на кметовете. Видяхме, че когато има едно доближаване до централната власт и местната власт за дълъг период от време - те вървят успоредно, отива се към момент на феодализация", поясни Славов.
Според него сме чули противоречиви тези във връзка с прокуратурата и фигурата на главния прокурор.
"От една страна намаляване на правомощията на главния прокурор, а от друга страна - повече отчетност през фигурата на главния прокурор. Или имате правомощия и се отчитате, или няма такива. Трябва да бъде намерен балансът", категоричен е изпълнителният директор на "Прозрачност без граници".
По думите на Димитър Марков има доста работа именно по този проект:
"Създава впечатление, че малко прибързано беше обявен, само за да има нещо на масата. Вижда се, че това са идеи, които са добре структурирани за проект. Но има какво да се обсъжда и по начина, по който се предлага разделянето на прокуратурата от съда като управление, както и по мястото на главния прокурор - има текст, който казва, че главният прокурор е административен ръководител на главната прокуратура. Има детайли, които трябва да се обсъдят, но визията е ясна - искаме да отделим съда от прокуратурата, искаме да дадем повече независимост на съда."
"Всяка правна рамка се изпълва с действия и е много важно как една правна рамка ще се прилага на практика. Доверието трябва да се гради на основата на определена правна рамка. Ситуацията, в която една от страните в процеса - прокуратурата - е по-близо до решаващия орган, отколкото другата страна в процеса, не е най-доброто, което може да съществува. Видях да се прокрадва идеята в съдебният състав на ВСС да бъдат включени други представители на правната професия - ние ако изкараме прокурорите, вкараме адвокатите, хипотетично, тогава отиваме до друг дисбаланс", добави Калин Славов.
Попитан до какво ще доведе това, че всеки гражданин ще може да сезира КС, Марков отговори: "Не можем да кажем до какво ще доведе, докато не видим как ще бъде детайлно уредено в съответния закон. Прави впечатление, че са разделени субектите, които могат да сезират Конституционния съд. На всички е ясно, че КС не може да разгледа всяка една конституционна жалба, подадена от гражданин. Ще има ентусиасти, които ще бомбардират КС."
"По отношение на служебното правителство - създаде се проблем от това, че едно служебно правителство може да управлява с мандат, близък до това на редовното, ако има поредица от парламентарни кризи. Очевидно, че когато центърът на властта се измества към президента, създава проблем. Дали обаче правителство, което е подало оставка в резултат на вот на недоверие или на доверие, има легитимност да продължи да управлява и то в отсъствието на парламент да организира следващите избори - това е въпрос на много, много дълбока дискусия", коментира той.
Славов е на мнение, че кризата се вижда дори по това, че всички състави на регулаторите са с изтекъл мандат: "Много важни сегменти са дадени на тези регулатори. Те са десетки."
Гледайте целия разговор във видеото.